Технически новости в началото на XX век

Електрическият трамвай

В началото на XX век в градския живот навлизат редица технически новости. Някои от тях са свързани с приложението на електричеството. В описанието на електрическия трамвай от 1901 г. патриархът на българската литература Иван Вазов великолепно описва това чудо “електриката”, предавайки възхищението си от техническия прогрес и прозрението за бъдещето.

През последната половина на миналия век человеческият ум, демон, пощурял в устрема си към невероятното и непостижимото, грабна от небето – втори Прометей – тайните на светкавицата; вкара я да ни пренася мисълта от единия край на света до другия, почти с нейната бързина; да ни препраща гласа, да ни осветлява; а най-после – да носи и нас! Ами рентгеновите лъчи? Ами телеграфът без жици? Ами фъркането из въздуха? Ами четенето на мисълта? Ами телепатията? Ами страшната загадка на спиритическите проявления? Ами, ами… онова, което утре, други ден ще видим?”.

Фонографът (грамофонът)

Новост е и фонографът, който постепенно измества уличните латернаджии. Отначало той е с фуния, а от 1910 г. – компактен, до размера на куфарче и без фуния (еуфон). От рядкост до войните, с която локалите привличат клиентела, грамофонът постепенно прониква в бита, давайки възможност за възпроизвеждане на музика и песни в домашна обстановка.

Кинематографът

Още по-впечатляваща новост е киното (с рождена дата 1895 г. в Париж), чиито панаирджийски предходници са “магическият фенер” и “панорамата” – серия от фотографски изображения. Първите кинематографи се появяват у нас през 1897 г. – най-напред в Русе, а после и в други градове, и принадлежат на пътуващи собственици (киновояжери) – чужденци.

Да си представим обстановката: В затъмнения салон се чува глухото “тупане” на мотор, апаратът представлява една неясна грамада сред залата – трака като шевна машина и хвърля отгоре и напред конус от бели лъчи, а върху опънатото платно на сцената, изведнъж изскача влак, който лети по релсите направо срещу публиката, или цял табун коне препускат в безкрайна равнина… и се насочват към онемелите посетители, претъпкали до краен предел салона.

Пътуващите кинематографи от зората на киното са много тромави и имат еднообразен репертоар от “екзотични изгледи”, фарсови сценки, банални драми за измамени жени и мъже-рогоносци, картини из живота на “висшето общество”.

Първият стационарен кинематограф е открит в София през 1904 г. с гордото име “Гранд електробиоскоп“, последван от други градове в страната. Всички те имат стандартна филмова програма от “невиждани феерии”, “покъртителни” драми, “поучителни” комедии и задължителните изгледи. В по-трайни и известни кинотеатри се превръщат “Модерен театър” (открит през 1908 г.) и театър “Одеон”(открит през 1910 г.) в София, снабдявани с филми от френската “Патефрер” и превърнали се в “диктатори” на филмовия вкус у нас.

Автомобилът

На границата на двата века се появява и самодвижещата се (моторна) кола – автомобилът. Първият автомобил е внесен в България през 1897 г. Отначало моторни коли се внасят главно за служители на държавата. След войните автомобилът навлиза по-осезателно в живота на гражданите, създават се и първите автомобилни шофьорски дружества. По модела на старите занаятчийски еснафи тези дружества си избират светец-покровител (Св. Спас) и честват свой патронен празник. Организират се и надбягвания за дружествен знаменосец.

Въпреки относително големите средства и трудното поддържане на автомобили в тези години, макар и бавно, броят на колите и автомобилистите постоянно се увеличава. Предпочитаните марки автомобили през 30-те и 40-те години са: Пежо, Фиат, Опел, Форд, Щайир, Буик. Повечето от тях са с метална каросерия, елегантно вътрешно обзавеждане (кожени салони), някои имат и радио.