Варна като духоободрително летовище

Името на д-р Петър Скорчев е тясно свързано с историята на медицината във Варна, в частност с бактериологията и епидемиологията. Директор на Варненската бактериологична и противобясна станция от 1926 до 1952 г. Автор на многобройни статии, посветени на здравната хигиена, бактериологията и епидемиологията, както и на оздравителнителния ефект на морелечението. Негови са трудовете “Зараза и болест” (1924 г.), “Пубертетната възраст, физиология и патология” (1936 г.). Активно сътрудничи на варненското списание “Народно здраве”. Личност с разностранни интереси от областта на филологията, езикознанието и етнографията. Автор е и на книгата “Чуждата дума в нашия народен говор” (1952 г.).

Предлагаме ви извадки от статии на д-р Скорчев, посветени на Варна като оздравително морско летовище.

Името летовище / курорт

“Почти всички наши курортни места се използуват само през лятото. Затова право е да ги наричаме с нашата дума летовище. Кур-орт е немска дума и значи място (ort) за лекуване, cura от латински означава грижа, уход, лекуване.”

Варна като духоободрително летовище

“Към морето се нижат летовници от всички краища на нашата страна. Ученически, учителски, чиновнишки и всякакви други колонии ежегодно се уреждат по нашето морско крайбрежие. Мощен поток от летовници, чающи ободрение се движи към морето. Тук ги води разум и инстинкт. И с право. Защото морето е мощен целебен фактор. Неговото въздействие е еднакво благотворно както върху много органически недъзи, тъй и върху уморената нервна система.”

Притегателната сила на морето

“От година на година българинът все по-често почна да възвива крак към морето, да се взира в неговите глъбини и тайни, почувствува върху си неговите животворни сили, хвана да го разбира, плени се от него и го възлюби. През последните години нашето поморие, пустинно и диво доскоро, вече се оживи и опитоми и всяко лято хиляди ликуващи человешки същества с радостни възгласи се носят към неговите лъчезарни побрежия и с цялата си душа му се отдават в упование за по-светли и здравоносни бъднини.”

Посетителите на плажа (летовниците)

“…Прииждат на тълпи летовници, облечени в корсети, в корави яки, много дрехи, пардесюта, с мъчно събуваеми обуща. Изпотени и замърсени, те се втурват в надводните кабини, прочитат, събличайки се, изобилно надрасканите по дъските им сквернословия и се спускат по стълбички в морето. Жените след половинчасово събличане в своите отстранени от мъжки погледи бани, облечени в дълги торбести ризи, се хващат на хоро, правят няколко глупави клякания, крещят безспирно на палавите си дечица и с това се свършва морския им подвиг.”

Плажните удоволствия на морския бряг

“Човечеството върви напред! Въздух, слънце и свобода на голото тяло! Такива са повелите на днешната младеж. И те се наложиха тук, във Варна, въпреки нашата възсточност…мало и голямо блаженствува под знойните лъчезарни пясъци… Пекат се като лъщящи делиормански пехливани с масла и кремове, други с разранени и олющени гърбове и носове грозят пъстрата и жизнерадостна тълпа млади хора.”

Морето като стихия, към която трябва да се отнасяме с такт и разум

“Днес ние високо ценим лечебните и животворни сили на нашето море, те са добре оценени и от чехи, немци, поляци и унгарци. Та нашата хубавееща Варна лете се пробужда, оживява и се преобразява в едно пъргаво жизнетрептящо пъстронародно морелетовище. Деца, младеж, училищна и следучилищна, и зряло гражданство, плъзва по жежките, блестящи пясъци, грее се и се прегрява, разгулничи и се разболява – и в тоя кипеж на сладък и опасен живот, мнозина остават със смут в душата си относно здравните прелести на нашето море – по своя вина! Защото морето е стихия необхватна и силна, морският климат е по-разночинен и деен и ние трябва да пристъпваме към него с такт и разум.”