Гагаузката махала – една малка тъмна република

В автобиографичния очерк “Из детството” Антон Страшимиров разказва за първите си години във Варна, прекарани в един особен, мистичен и твърде живописен квартал – гагаузкия.

“Лозарската част на Варна беше изцяло гагаузка. Турската власт не беше успяла да се наложи на волните гагаузи, които ходеха с големи ножове на пояса, пиеха много и вършеха безумства. Бащината ми къща, построена от самия него, беше в дъното на сляпа уличка. Около нас се живееше като в малка тъмна република.

Лозята се обработваха от старите гагаузи и от гагаузките, а младите работеха на “скелята” – товареха и разтоварваха параходи. Така в избите имаше много вино, а големите сравнително надници от “скелята” позволяваха на младите гагузи да изреждат по цели седмици къщите си с цариградски латерни напред и с големи кючешки кърпи през рамо. Когато те не правеха това, опиваха се мъртвешки по хумбите или играеха комар – на орехи и на ашици – обикновено по слепите улички.

Гагаузките търпяха всичко това, защото бяха по своему покорни на мъжете си. Ако мъжът не се е прибрал през нощта, гагаузката считаше за свой дълг да обходи в тъмни зори съседните хумби, да го намери и да го прибере. Ако той е препил много и се опираше, та го влачеше по земята, нерядко го “тимареше” с юмруци и си го прибираше.

По женската част гагаузите бяха хрисими хора. И това като че ли беше не поради строги нрави, а от добродушие, даже от това, дето те прахосваха всичките си сили по тежката работа в параходите, а после по веселия, игри и побоища. Алкохолици май нямаше, макар да пиеха и жените. И все пак у гагаузите всяко веселие се свършваше най-често с разиграни ножове, мушкания и убийства. А всичко това беше така, защото лозарската половина на Варна бе наистина една малка тъмна република. Властта нищо не узнаваше за деянията тук, провинените изчезваха из комшулуците на лабиринтните улици и се прехвърляха през море по четирите страни на света.

Нашата сляпа улица беше гнездо на игрите с орехи и ашици. По онова време майките не позволяваха деца да играят тези игри, те бяха достояние на възрастните мъже. А играеха едновременно по 15-20 души. И когато се скарваха, блясваше във всяка ръка нож. Тъй като в нашата улица не беше се мяркала каква да е власт, то скараните буйни мъже биха се избили, ако не се явяваха гагаузките: те развъртяваха своите дълбоки шалвари и с кобилиците биеха този, който пръв ръгнеше някого и разгонваха мъжете…”