Немското училище във Варна

В началото на 20-ти век се засилват икономическите и културни връзки с тогавашния ни политически съюзник Германия. Това поражда необходимостта от подготовка на кадри, владеещи немски език. След София и Пловдив е взето решение да се разкрият немски училища и в крайморските градове Варна и Бургас. За Варна това е наложително, особено след като тя е обявена за морски курорт на България и в града пребивават гости от Германия, Австрия, Унгария, Полша и Чехословакия, които говорят немски език.

Със заповед на Министерството на образованието от 2 август 1926 г. се разрешава откриването на училището. Първоначално то е настанено в частна сграда на ул. Ниш (бул. Сливница) 22. През годините учебното заведение се е помещавало в различни сгради в града, а от 1937 г. е създаден малък интернат за бедни ученици от страната.

През 1926 г. се открива детска градина и I клас. В него се записват със сравнително висока такса деца на търговци, индустриалци, учители, лекари – повечето възпитаници на германски университети. Родителите предпочитат тази детска градина не само заради чуждия език, който усвояват децата им, но и заради по-малкия брой на децата в групите и по-добрата материална база. Из доклада на варненския окръжен инспектор до министъра на народното просвещение: “Сравнително най-добре е наредено немското детско училище във Варна. То е снабдено с всички помощни помагала. Там се прилага Фрьобеловият метод и постигнатите резултати са добри”.

Първият директор на училището е Рихард Волф. Детската градина се ръководи от Елза Вютнер. За преподавател по български език е назначен д-р Константин Свраков. В детската градина постъпват 39 деца, а в първо отделение 31.

През 1929/30 вече има и четвърто отделение, като завършилите го полагат изпит. 1930-1937 г. се изгражда прогимназиалния курс, а от 1939/40 г. вече има и гимназиален курс (петгодишен).

В началните класове се преподава на български и немски, а по-големите водят заниманията си изключително на немски език.

В училището преподават висококвалифицирани кадри, някои от които доктори по съответните науки. Сред задължителните предмети са история, география, държавно устройство на света, история на изкуството, а в гимназиалния курс се изучават допълнително латински и френски език. Физическото възпитание е водено от специалисти по различни видове спорт. Освен гимнастически салон с уреди, в училището има и зала за боулинг. Момчетата тренират футбол, момичетата – баскетбол, а през лятото имат упражнения по гребане на лодки-осморки.

Полагат се грижи и за художественото възпитание на учениците. Имат часове по изобразително изкуство и музика. В музикалния кабинет се провеждат заниманията по солфеж и хорово пеене. Към училището има струнен оркестър и театрална трупа.

Учителите възпитават децата на добродетели, добри обноски и държание в обществото. Раздават се книги на немски език за задължителен прочит, прожектират се немски филми.

Дисциплината в училището е строга. Изисква се безупречно поведение в и извън училище, както и униформено облекло. Например зимната униформа на момичетата е сив костюм с бяла блуза и барета, а лятната – пола и блуза с шевици, изработени от самите ученици. Отделно имат гимнастическа униформа. Ежедневното облекло е черни престилки с бели якички, сменяни всеки ден.

Учениците учат строева подготовка, български народни песни и хора. Възпитават ги в любов към Родината чрез исторически беседи. През пролетта се организират ежеседмични неделни разходки из околностите на града, а през лятната ваканция – екскурзии из страната.

Училището е затворено през 1944 г.