Настъплението на “баняджиите”

„Варненският плаж дължи растящата си известност на своето рядко по красота и удобства положение. Той се простира няколко километра дълъг, в самото подножие на града. Лете, неговия ситен и чист пясък е нагрят до значителна дълбочина от слънчевите лъчи. Въобще варненският плаж съчетава най-добри условия за слънцелечение и морелечение” - Из рекламна брошура за курорта Варна.

Това е причината в първите години след Освобождението непрекъснато да се увеличава притокът на „баняджиите” във Варна. Така варненци наричат тогава летовниците. Градският общински съвет е принуден да им създаде удобства, за да могат те, а и местните граждани да използват по-пълноценно морето, слънцето и плажа.

Първите морски бани са доста примитивни и представляват леки дървени кабинки („камарки”), построени на дървени стълбове в морето, които в края на сезона се демонтират.

През 1888 г. общината построявя върху пясъка камъшена сграда за топли бани, която е разрушена от силните вълни. През 1889 г. при кметуването на Кръстьо Мирски е възложено на общинския архитект Сава Димитриевич да направи план за построяване на морски бани навътре в морето върху железни релси. И така първите солидни морски бани в нашата страна са открити през лятото на 1890 г. Те наподобяват наколни жилища и са свързани с брега чрез дървен мост.

Тогавашният морал не позволява мъже и жени да се къпят заедно. И мъжката, и женскана баня, отдалечени една от друга на прилично разстояние (около 300-400 метра) е с форма на квадрат. И в двете има по 48 кабинки, а по ъглите са разположени по-големи кабини с вани за топла вода. Има опънато въже, за което се хващат къпещите се. Само най-смелите излизат извън заграденото място. Варненските бани по нищо не отстъпват на съществуващите тогава морски бани в Цариград и Солун, а по отношение на чистотата ги превъзхождат.

Още през 1894 г. варненският лекар и два пъти кмет на града д-р Ангел Пюскюлиев написва и отпечатва първата книга за курорта Варна, наречена „Морските бани и град Варна – приморска столица”, в която дава съвети, как да се възползват хората от целебните свойства на морето, слънцето и пясъка.

Популярността на варненските морски бани нараства. Посетителите се увеличават и общината е принудена да изгради през 1896 г. нови 120 дървени кабини върху железни релси в морето. Предприемчивата местна власт започва да ги отдава под наем и по този начин инвестицията започва да се възвръща.

„Варненски общински вестник” от 23. 06. 1891 г. помества един „извод”, базиран върху условията за ползване на варненските морски бани. Според него „таксата за къпанието е: 30 ст. за възрастните с кърпи (пещемали и гащи) и 20 ст. без тях. Позволява се къпанието и вън от баните, на 40 метра далеч от тях, по двете им страни (за двата пола по една страна). В баните има книги за оплаквания. В тях има и топла морска вода във ванни. Наредбите в баните, въобще, могат да се нарекат сполучливи.”