Варна ще има пристанище

Инж. А. Герар (1847 – 1921 г.)

 

Из доклада на инж. Адолф Герар, проектант на пристанищата в Бургас и Варна. Ето как е видял той района, където ще бъде построено варненското пристанище в края на XIX век.

Варна има население от 28 000 жители. Новите улици са добре разположени, павирани чисто и снабдени с тротоари. Гарата на железния път от Русчук е разположена, като тази в Бургас, най-малко на 2 км от брега, на брега на езерото Девно (Девненско).

Едно специално отклонение води пътниците и техните багажи до една друга станция, съвсем близо до плажа, до същата врата на града, на 300-400 м до моста, където се извършва качването и слизането на пътниците в плавателните съдове. От това жп отклонение се отделя едно друго, което продължава до мостчето, настроено за техни доставки и материали. Конструкцията на това мостче датира от времето, когато се строи жп линията. Мостът, който е построен за качване и слизане на пасажери, е направен от жп релси, има 10-ина м ширина, гази в морето 3-3,5 м дълбочина, има добър външен вид. Отстрани се забелязват 3 малки леки мостчета, които служат за търговски операции.

При хубаво време корабите акостират в залива също до брега, колкото им позволява тяхното газене. Те извършват операциите товарене и разтоварване посредством каици с платна от пристанището, и са 10-15 тонни. Натоварените каици спират до мостчетата, стоварват стоките, а ги транспортират на гръб мъже до митницата, магазиите или в складовете. Товаренето става по същия начин.

Пасажерите се качват и слизат от параходите по същия начин, както в Бургас – посредством лодки. Всеки пътник плаща за своето превозване до кораба по 1 лв. на притежателя, чиято лодка е ползувал. Операциите са възможни само при хубаво време. Когато настъпи лошо време, всички кораби напускат залива и отиват в открито море.

Малките лодки, които не газят повече от няколко дециметра, намират убежище във Варненската река – между двете мостчета. Заливът на Варна е достатъчно опасен, за да се рискуват някои параходи да прекарат там нощта; при залеза на слънцето тези кораби напускат техния работен пост и се оттеглят във входа на залива, на другия ден пак се връщат, за да продължат своята работа.

Предимствата в разположението на Варна са от дълго време познати, че бяха мислили от по-рано да ползват езерото Девно, но се отказаха, защото то замръзва (сладководно тогава). Много проекти за пристанища за изучени през това време. Всички тези усилия свидетелствуват за значителен интерес по създаването на едно пристанище във Варна.

Варненското пристанище официално е открито на 18 май 1906 г. в присъствието на Княз Фердинанд I, министрите и представители на чуждите легации. Прочетете тук