Последните дни на царица Елеонора край Черно море

Варненци се отнасят с особено уважение към благородството и милосърдието на българската царица Елеонора. Нейната почтеност, скромност и жертвоготовност граничат със святост.

През 1909 г. по нейна инициатива започва изграждането на санаториум за гръдноболни деца край манастира “Свети Константин”. Царицата настоява лечебното заведение да е изградено в национален български стил.

По волята и с финансовата помощ на Нейно Величество се основава благотворителен фонд „Елеонора”, откриват се болници, сестрински училища, сиропиталища и ясли, безплатни ученически и детски трапезарии, интернат за слепи и глухонеми деца и др.

По време на войните царица Елеонора организира курсове за милосърдни сестри и самата тя работи като такава на фронта. Заслугите й са високо оценени и неслучайно е наречена “коронован ангел на България”. През Балканската война е наградена с орден “За храброст”.

На 22 август 1917 г. с голямо тържество в Приморската градина в присъствието на лица от царския двор, дипломати и представители на местната власт, отбелязват рождения ден на царица Елеонора. В богато украсен павилион е отслужен молебен, а митрополит Симеон произнася прочувствена реч за болната царица.

По нейна воля вместо подаръци, тя желае да се организира събиране на средства за подпомагане на завръщащите се от фронта ранени войници и техните семейства. Това става чрез обковаване на лодка. След смъртта на царицата, в знак на признателност, лодката получава нейното име – Елеонора. Днес експонатът може да се види във Военноморския музей във Варна.

Земният път на царицата привършва на 12 септеври 1917 г. в Евксиноград. На следващия ден варненският вестник “Ежедневен бюлетин” на първа страница в траурна рамка помества следното съобщение:

“С дълбока скръб съобщаваме на читателите си, че вчера почина Нейно Величество Царицата на българите. Отлетя на небесата духът на великата благодетелка. Ранените и болни български герои и всички сироти в България изгубиха свой Ангел утешител, а благотворителността и милосърдието своята най-гореща вдъхновителка и подкрепителка.”

Същия ден следобед саркофагът с тленните й останки е пренесен от миноносец до варненското пристанище. Хиляди варненци, ученици, ранени и излекувани български и чуждестранни войници отдават почит на царицата. Саркофагът е положен в специален вагон, препълнен с цветя и венци. Траурният влак потегля за София под скръбните звуци на флотската музика.

Погребението е в двора на Боянската църква (Благодарение на намесата на царица Елеонора Боянската църква е спасена от разрушаване през 1912 г. и с нейна помощ е откупен друг терен за построяване на по-голям храм). Царица Елеонора, която нарича България “родината на душата ми” е погребана в скромен гроб с един дялан каменен кръст до южната фасада на Боянската църква.

В Регионална библиотека “Пенчо Славейков” – Варна се съхранява ценно издание – албум “Последните дни край Черно море +Н.В.Ц. Елеонора 1917 г.”, издадено с благотворителна цел в София през 1921 г.