Асен Златаров и Варна

Професор Асен Христов Златаров е български учен и общественик, белетрист, основоположник на биохимията в България. Използва псевдонима Аура.

Роден е на 4 февруари 1885 година в град Хасково. След като завършва средното си образование в България, следва химия в Женева. През 1908 година, само на 23 години, става доктор по химия и физика в Гренобълския университет. В следващите години специализира в Мюнхен, където е високо оценен, но след края на специализацията си решава да се върне в България, за да помогне за развитието на българската наука. Започва работа като асистент в Софийския университет. През 1922 година става доцент по биохимия, а след две години – извънреден професор. Редактира списанията „Химия и индустрия“ и „Природа и наука“ и библиотеките „Натурфилософско четиво“ и „Наука и живот“.

През 1935 година получава и най-голямото признание, като става редовен професор на Софийския университет „Св. Климент Охридски”, чест, която в онези години е била привилегия за малцина. Проф. Златаров допринася за развитието на биохимията в световен мащаб, а у нас с право е наричан „баща на биохимията в България”. Активен член е на Българския народен морски сговор, посветил на организацията една от своите книги. Участва в създаването на Комитет за защита на евреите, заедно с Екатерина Каравелова, Антон Страшимиров, проф. Петко Стайнов и др.

Асен Златаров посещава Варна през 1926 и 1933 година. Когато идва в морската столица през 1926 г., той гостува на учителя Васил Ставрев. Заедно с него участват в делегацията, която посреща Рабиндранат Тагор в България. По-късно написва предговор към книгата на Васил Ставрев „Рабиндранат Тагор – живот и творчество”, където изразява огромното си уважение към големия творец.

За гостуванията му през 1933 г. във Варна срещаме, макар и оскъдни, съобщения във варненските вестници:

„Варненски новини”, 5 май 1933 г.:

„С една увлекателност и богат избор на думи проф. Златаров премина от научната основа на въпроса за храненето (сказката е на тема „Изкуството да се живее”) към въпроса за щастието и радостта в живота, като си послужи с Фауста, който намери щастието в служба на ближния и постигане на общо щастие на всички угнетени и страдащи на земята.”

„Варненска поща”, 9 май 1933 г.:

„Снощи проф. Златаров държа втората си сказка на тема „Слънцето и животът”. Той разясни значението на слънчевата светлина и топлина за човечеството и неговия напредък. С популярен език сказчикът можа да въведе слушателите си в трудната материя за слънцето и преобразуването на материята. Отбелязваме куриозното наблягане на професора, че мравките, като работници се чувствуват много неспокойни във виолетовата светлина, но се успокоявали в червената… Накрая той направи сравнение между физическата и духовната светлина, между слънцето и просветата.”.

От спомените на проф. Константин Гълъбов разбираме за отношението на Асен Златаров към морето:

„Асен Златаров, Добри Немиров и аз прекарахме едно лято заедно – около месец във Варна. Седнали един до друг на някоя пейка в градината, бай Добри, Асен и аз споделяхме най-интимните си мисли – думите ни се преливаха една в друга. Особено когато грееше луна. Тогава аз разбрах истински, че Асен е и поет! Опиянен от светлината, от багрите, от шумящите вълни, той често повтаряше: – Коста, Добри, дори само това море да беше на тоя свят, пак би имало смисъл да се живее.

И веднъж ни прегърна и целуна. Беше на манастирчето „Аладжа”, гдето ходихме с лодка. Това беше около времето, когато се подготвяше юбилеят на Асен Златаров по случай 25-годишната му научна, писателска и културно-обществена дейност.”

Асен Златаров си отива от този свят на 22 декември 1936 година.