Беглишкият хамбар във Варна
Името Беглишки хамбар идва от данъка беглик и търговците бегликчии.
Бегликът е данък десятък върху овцете и козите в Османската империя, първоначално в натура, след това паричен данък. Съществува и след Освобождението.
“Бегликчиите – пише историкът Никола Станев – облечени ту във форма хайдушка, ту във форма арнаутска с чохени чепкени, везани със сърма, грамадна надиплена фустнела, висок пискюллия фес, или смур калпак, препасани с широк кожен многолистен пояс, въоръжени с разновидни ножове, пищови, дълги пушки гегаклийки, възседнали охранени коне, обикаляли по план цяла Европейска Турция по всичките полета, долини и в най-недостъпните планински кътове…”.
Беглишкият хамбар във Варна е построен в края на XVIII век и служи за съхраняване на зърнени храни, главно жито. Заемал е площта на градинката между ул. “Цариброд” и “Цар Симеон I”.
За направата на хамбара е използван дъбов материал, донесен с биволски коли от горите на Лонгоза. Сградата е четвъртита, с каменни стени, като до всяка стена били изградени по няколко специални ъгли “контра форси”. В процепите на всяка стена за отбрана са направени по няколко малки продълговати отвора – бойници, наречени “мазгали”.
Главният вход е откъм улица “Цариброд”. Изграден е в източен стил – между две колони е разположена тежка обкована дървена порта, която привечер се заключва от пазача. Тази порта води към вътрешния двор, покрит с калдъръм.
В хамбара се съхраняват огромни количества зърнени храни, които се разпределят и сотират по видове в специални дървени клетки.
Хамбарът е разрушен е през 1935 г. Във вестник “Варненски новини” от 19 април 1935 г. в рубриката Важни решения на Варненски общински съвет четем: “Решено бе да се съборят беглишките хамбари и на тяхно място да се построят общински доходни здания.”
Част от дървения материал след събарянето е закаран до противопожарната охрана, а друга част е използвана за направа на мебели.
Запазена е рисунка на Беглишкия хамбар от чешкия художник Индржих Кноб, от която добиваме частична представа за сградата.
