Коледа и коледари

Дойде Коледа – ден славен, Коладе ле / че донесе бодрост – здраве, Коладе ле / нека всички коленичим, Коладе ле / хвала Богу да направим, Коладе ле / Колко пясък у морето, Коладе ле / толкоз жито на полето, Коладе ле / колко звезди по небето, Коладе ле / толкоз овци у кошара, Коладе ле!

Тази коледарска песен ни връща назад в годините със спомени за българските традиции в коледуването. Вестник “Черноморска камбана” от  6 януари 1929 година публикува един такъв спомен.

“Един от най-хубавите и романтични празници през зимата в селата – това е Коледа.

През дългите коледни пости, там, в къщата на коледния цар, избиран от селските момци, стават непринудените репетиции по заучаване на коледарски песни.

Тук пристигат вечер двама-трима старци, които помнят и владеят стотици песни.

Помня, това беше същинска музикална академия. Старците изпяват една част от някоя песен, а нататък и репетират само текста, защото нямат сили да я доизпеят.

Ние, по-младите с жадност поглъщаме и музика, и текст, защото песните са хубави, мелодични и защото ни разкриват нови светове.

Така минават десетки нощи. Разделени на групи, първата група, по-добрите певци и по-възрастните, под ръководството на коледния цар изпяваме десетки песни. След първата група всяка фраза се повтаря от втората – по-младите и по-неопитни певци.

Хорът от момци левенти, без пиано, без акомпанимент, срещу Коледа, обкичени с цветя, начело с коледния цар с пъстра бъклица в ръка, тръгват от къща на къща и на всяко домакинство се изпява съответна песен.

Домакинът, начело на своята обикновено многобройна челяд, с вит превит кравай посреща коледарите. На кравая варакосани цветя и сребърна пара забучени. След свършека на песента коледният цар казва на домакина хубава благословия с най-нежни и поетични пожелания. След коледарите вървят “котките”, млади момчета, които мяучят: “бульо мяу месо”, “мяу сол”. Домакинките ги даряват и те отминуват.

След “котките” следва “мечката”. Обикновено тя се състои от трима души женени мъже. Единият е мечка, облякъл кожух с вълната навън, вторият – мечкар, води мечката и третият – свирач на кавал или свирка, който я разиграва.

Мечката посещава къщите и весели домочадията.

Така до сутрин селото се огласява от песните на коледарите, от свирките на “мечкарите”, от мяукането на “котките”.

Момите изготвят венци за своите изгори и често украсяват с тях витите краваи, а коледният цар, поемайки кравая, взема венеца и го слага на главата на момъка, либе на момата, и произнася съответна благословия.

На седмия ден на Коледа цялото село е на трапезата на коледния цар, където до късно под звуците на кавали и гайди продължават веселията и хората.”