Варненската държавна мъжка гимназия “Фердинанд I”

Държавната мъжка гимназия “Фердинанд I” е създадена на 3 ноември 1879 г. Първоначално е настанена в стара турска къща на ул. “Панагюрище”, наета от варненската община за 60 турски лири годишно. Дълго време е позната като Старата мъжка гимназия. Започва да функционира като двукласно реално училище заедно с първоначалното училище с 3 отделения. Първи учители са Тодор Шишков, който е и първият директор, Фердинанд Дечев и Димитър Станчев. Има 38 ученици. През 1884-1885 г. вече е реална гимназия с 240 ученици, тогава завършва и първият випуск на гимназията. На 18 септември 1885 г. е осветена новата сграда на училището (днес Градска художествена галерия “Борис Георгиев” на ул. “Любен Каравелов”). Построена е в неоготически стил от уста Генчо Кънев от Трявна въз основа на германски проект. От 1888 г. гимназията носи името „Фердинанд I”.

На 30 март 1930 година тържествено се чества 50-годишният юбилей на мъжката гимназия. Отпечатан е и “Юбилеен сборник на Варненската държавна мъжка гимназия “Фердинанд I“. В “Неофициален отдел” на сборника са публикувани спомени на ученици, завършили гимназията в този период. Представяме ви спомените на Цани Калянджиев, ректор на Търговската академия – Варна, който споделя своите впечатления от годините, прекарани в гимназията (1880-1885 г.).

… Нашата гимназия беше настанена в една голяма за него време турска къща. В горният етаж се намираше нашия клас, от който имаше широк изглед на морския залив, поради което никой пристигащ или заминаващ параход не можеше да избегне от нашия поглед. Дворът беше доста голям и заобикаляше от три страни къщата. Една част от него беше обърната на градина, засадена с бадеми и други дървета и с трендафилови храсти. В градината имаше един голям шадраван, който в него време произвеждаше голямо впечатление на мене. Тоя шадраван с дърветата и розите често вълнуваше моята младежка фантазия, при мисълта, че тук е живял до скоро един от богатите турци със своя харем.

… Нашият клас се състоеше от около 25 ученика, събрани от цяла северна България – предимно от Търновско, Разградско, Шуменско и Варненско, понеже в онова време много центрове нямаха още гимназии. Възрастите на учениците бяха най-разнообразни. Наред с нормално възрастните имаше и такива, които бяха прекъсвали учението поради войната, или понеже преди нея са били на някоя работа. Когато след освобождението се разбра, че учението открива много по-сгодна чиновническа кариера, отколкото занаята, много такива младежи се прибраха повторно в училището и образуваха възрастния елемент в класовете. По тоя начин ние в IV и V клас имахме брадати другари, чийто образ на живеене се рязко отличаваше от ученическия. Имаше обаче варненски елементи с гагаузки разюздан нрав и с разпуснати уста, които много шокираха нас невинните момчета, дошли от вътрешните градове или села. Въпреки тая пъстрота във възрастта и в домашното възпитание в класът се чувствуваше господствуващия дух на интерес, прилежание и работоспособност.

… Животът на тогавашното ученичество, съответно с целия обществен и семеен живот, беше много упростен и с ограничени потребности. Облеклото ни се състоеше повечето от бозавия български шаек, без разлика на сезон, а яките и вратовръзките често липсваха.

… До гдето гимназията се състоеше от 3 класа, в нея имаше един директор и трима учители. Висше образование имаше директора (аптекар) и един учител (чех); другите двама учители бяха със средно образование. Въпреки това преподаването беше добро, макар и да ставаше по книга и по записки. Кабинети и сбирки нямаше никакви, па и да имаше не зная где биха се поместили, при ограниченото количество стаи. Установена програма като че ли нямаше, или ако е имало, то учителите не са се придържали строго о нея.

В IV клас почувствувахме, като че настъпи един по-голям ред в преподаването и в програмната материя. Вероятно това е било в зависимост от излезлите наскоро инструкции за средните училища от Министра Михаил Сарафов. Ние чувствувахме как нарастваше нашето съзнание с преминаването в по-горен клас; числото на учебниците и техния обем растеше, а тетрадките за държене на записки по някои предмети се трупаха все повече. Естествено е, че всички учебници тогава бяха руски. По френски език в VI и VII клас имахме граматика и христоматия от френските училища. През всичкото време на следването ми в гимназията имахме само следните български учебници: Българска граматика от Войников, Старо-българска граматика – също от него, ако не се лъжа. Ботаника от М. Георгиев, Френска метода от Анна, Историята на Иловайски, преведена на български, Химия от В. Атанасов и най-сетни в VII клас, мисля, се появи христоматията по български език от Вазов и Величков.

… Във връзка с жаждата за самообразование почнахме всеки праздник да уреждаме, след църковния отпуск, в гимназията публични сказки с дебати; това ставаше в присъствието и под контролата на учителя, който ни водеше на черкова. А към VII клас тези публични сказки, които се уреждаха за цялото ученичество, не задоволяваха нас, първенците и затова почнахме да се разбиваме на кръжоци, които се събираха вечерно време по домовете – обикновено срещу праздник. В нашият кръжок се четяха реферати на разни литературни и научни теми и след дебатирането завършвахме с едно хоро в двора под командата на някой кавал, флейта или китара. Последната в него време беше най-съвършения за нас инструмент.

… Гимнастиката ни се преподаваше в две форми: военна и апаратна. Военната гимнастика, тоз час след освобождението, беше на мода и много се харесваше на бащите ни, израстнали под турско иго. Като деца, ние горе-долу я бяхме усвоили от русите и от постоянни наблюдения на войнишките упражнения, обаче тя се насърдчаваше, по понятни национални причини. Загубите на южна България и Македония не даваха покой на стари и на млади. Нашите военни упражнения се оживяваха доста много с дървените пушки, които бяха направени специално за нас и с които ние даже марширувахме по улиците. Нашите учители – млади български офицери, често ни извеждаха извън града към старата гора, или зад татарската махала. Понеже там упражненията се съпровождаха с бягания, с превземания на хълмове и всичко това в масови действия и движения – поради това и те ни се най-много харесваха.

… Най-добрите ученици от I-ви випуск на нашата гимназия (1885 г.) получиха държавна стипендия, за да свършат висши училища в странство. Между тях бяха д-р Марин Русев, който беше не еднократно директор на санитарната дирекция, архитект Петко Момчилов, архитект Янаки Шамарджиев, и тримата вече покойници и др.

… Като абитуриент от първия випуск на Варненската гимназия аз се прекланям пред образите на всички мои учители, мнозинството от които са вече покойници. Въпреки недостатъчния си ценз те работиха честно и с въодушевление за нашето свестяване, а чрез нас и за свестяването на народа ни. Всеки от тях беше оня малък Паисий, който пося в нашите глави зародишите на европейската наука, които зародиши сетне се разрастнаха и дадоха днешните богати културни плодове.