Варна е моята обетована земя

Интервю на Деница Чолакова с краеведа Борислав Дряновски

Борислав Дряновски е патриот и изтъкнат варненски краевед. Патриотизмът му може да се дължи и на факта, че е роден на 3 март, а любовта към Варна е нещо, което едва ли се нуждае от обяснение…

Кое запали интереса ви към историята на Варна?

Професията, която упражнявах близо четирийсет години; това, че съм роден в град Варна; родителите ми от дълги години живеят във Варна – може да се смята, че са кореняци-варненци, – историите, които съм слушал; хората, които познавах, всичко това ме подтикна да работя за изясняване на някои въпроси от историята на град Варна, които бяха малко познати на по-голяма част от варненци. Още повече, че през последните петдесет години Варна нарасна неимоверно много и дойдоха много нови хора от различни краища на България… И за да могат да бъдат добри родолюбци и да обичат Варна, някой трябваше да ги запознае с местната история.

В тази връзка ще споделите ли някой малко известен факт от местната история?

(Смее се). Има много малкоизвестни факти от варненската история… Този въпрос ме затруднява, но примерно казано, малко известен факт от варненската история е този, че Варна е обявена за морска столица на България по времето на княз Александър Батенберг с изграждането на двореца си в Евксиноград.  В своите дневници Константин Иречек пише, цитирам по памет: „Князът не е далеч от мисълта да изгради във Варна своя дворец и той да се превърне в място, където да заседават министрите и лятно време тук да пристигат всички официални лица… Тоест, за няколко месеца Варна да поема ролята на лятна столица на страната.” Е, може би, за да стане Варна лятна столица помага и това, че по онова време България е разделена на две части и Бургас не ни е съперник, защото той се намира във васалната област Източна Румелия, така че князът избира именно Варна.

Личност от Варна, за която трябва да знаем повече?

Отново доста труден въпрос. (Смее се). Аз мисля, че не е само една, тази личност. Мисля, че са няколко личностите и ми е трудно да определя в момента… Но може би от хората, които живеят след Освобождението във Варна, а и още преди Освобождението… Едни от най-интересните личности в предосвобожденската епоха са може би Велико Христов, Янко Славчев, Янаки Жеков – хора, които са свързани по принцип с Балкана и които участват в борбите на варненци за утвърждаване на българщината, за превръщането на Варна в български град.

И след Освобождението има доста личности, които изпъкват. Тук бих казал няколко думи за Михаил Колони. Не знам колко хора знаят, че той идва тук с много пари и накрая умира беден. Това е човек, който не щади нито силите си, нито живота си, за да превърне Варна в европейски град… На едно от заседанията на общинския съвет той казва: „Готов съм да изкарам за две години Варна на палатки, да съборя всичко и да го превърна в един от най-красивите градове на Европа.” Смеели му се общинските съветници и казвали: „Не му обръщайте внимание, той е полудял, мисли за своята Марсилия или за Букурещ, където е живял дълги години.”

Друга интересна личност, на която мисля, че ние варненци трябва малко повече да обърнем внимание, това е инженер Янко Мустаков, при който Варна прави огромен скок напред в своето развитие… Казвам субективното си мнение, вероятно тук съм изтървал много личности. Сещам се за Антон Прудкин – авантюрист, мореплавател, човек, който е готов да помогне на всички обидени, унижени и пр.; човек, за когото може би ще се пише за в бъдеще… А и други. Колко човека знаят, примерно, кой е Параскев Стоянов и с какво е свързан той? Професор Параскев Стоянов, благодарение на когото се изгражда санаториумът за тубекулозно болни, благодарение на него е изграден Аквариумът, а и редица други обекти във Варна. Човек, който прави първите сърдечни операции в България, той е първият кардиохирург в страната. Занимава се и с история. Тъй като е родом от Ловеч, пише за Левски, за хората от ловешкия революционен комитет. Издава два тома, посветени на Ловеч и ловешкия край…

След 1944 г. също има интересни личности, за които някога може би трябва да говорим, защото животът не свършва до 1944 г., както не свършва и до 10 ноември. А и след 10 ноември има – или ще има, ако все още не са се появили такива – интересни личности, които ще дадат своя принос за развитието на Варна и варненския край.

Ще споделите ли най-интересния си спомен от създаването на книга?

Най-интересният спомен (смее се), е краткото време за създаването на една книга, когато поръчителите имат голямо желание нещо да стане много бързо. Когато правихме книгата за историята на завод „Тича”, която трябваше да напишем в рамките на осем, най-много десет месеца, и ни беше на двамата автори първата значима книга, се постарахме да я направим колкото се може по-добра за колкото се можеше по-кратко време… Не мога да кажа дали сме успели, имаше положителни отзиви за нея навремето. Това, което направихме, беше и първият опит за история на предприятие. Преди това под друга, очеркова форма, не и история в същия смисъл, беше писано за стъкларския завод в Белослав. За съжаление този завод вече не съществува.

Любима ви тема като изследовател?

Варна (смее се). Варна и хората във Варна.

Мисля, че ще бъда щастлив един ден ако и младите хора – не само по-възрастните, които се интересуват от историята на Варна, – но и младите хора успея да заинтересувам, тогава това читателско признание ще бъде най-скъпото и най-ценното за мен.

Да споделите някои по-забележителни носители на званието „почетен гражданин на Варна”?

Много са. Над сто души са и по-забележителните… Аз бих поставил тук на първо място Стефан Стамболов. Може би много малко варненци знаят, че Стефан Стамболов е един от почетните граждани на Варна. Много интересна личност е Никола Стоянов – един варненец, който има аптека в САЩ. В края на 40-те, когато в България има криза за лекарства и особено когато за първи път се чува за пеницилина, този човек редовно праща лекарства за варненската община. Подарява на варненския медицински университет цяла лаборатория. Когато го открих, за мен това беше една забележителна личност, защото си представях как може да си живял далеко от България, вероятно си бил заклеймяван като капиталист и именно на комунистическата община правиш благодеяние. И тогава си дадох сметка, че човек не живее само за политическите си пристрастия. Трябва да имаш нещо добро в душата си, за да можеш да бъдеш благодетел.

Постоянно се усмихвам на следващия въпрос. И значи, все пак Муамар Кадафи не е почетен варненец?

Неее! Винаги съм го заявявал. Никой от… така да ги кажем, сатрапите… няма никой, освен Сталин, който да е почетен гражданин на Варна. Значи, Сталин е почетен гражданин и е първият почетен гражданин на град… Сталин! Когато преименуват града на Сталин, още същия ден на тържествено събрание в театъра провъзгласяват Йосиф Висарионович Сталин за почетен гражданин. Но иначе другите подобни нему фигури, фигури, срещу които днес приказваме или ги заклеймяваме… Варна са посетили много хора – политици, комунистически диктатори или привърженици на комунистически партии от цяла Европа, идвали са тук, летували са… Но нямаме такъв, който да е направен почетен гражданин на Варна. В самия статус е казано, че човекът трябва да има някакви заслуги. Ако някой попита, добре де, Сталин защо е направен, ще ви кажа защо е направен! Защото, когато руските войски завземат Варна, в Москва, по нареждане на Сталин се дават определен брой салюти, както когато за завземани значими градове или местности по време на войната. Доколкото знам, това е единственият салютиран град от България.

Значи, слухът за Кадафи наистина е градски мит?

Категорично! Много пъти го казвам!

Има ли тема, която сте започнали и сте се отказали да пишете?

Има, да. Никога няма да забравя – това става преди може би трийсет и пет или повече години, – когато с моята колежка Люба Петкова във връзка със стогодишнината на Параходство „Български морски флот” решихме да направим албум. Бяхме направили вече първия своден каталог в българските архиви за водния транспорт. Тогава бяхме говорили на по-ниско ниво, че ДСО „Воден транспорт” ще го субсидира. Когато отидохме при тогавашната директорка, много умна жена, която помагаше много на нас младите да се издигнем и благодарение на която станах човек, работещ в тази система, тя ни каза следното: „Хубаво сте намислили работата, но трябва да дойде генералният директор тук, за да разговаряме.” Двамата с колежката ми останахме като попарени. И така, те двамата не се срещнаха и нещата не станаха… Това са едни от малкото ми неосъществени проекти. Но аз ви казвам, че когато работя или по архиви, или по материали във вестници и списания, отделям всичко, което ми е събудило интереса и ми е направило впечатление. Вкъщи имам сигурно поне петдесет теми, по които може някога да се работи, защото аз няма да мога да ги свърша. А тези теми са и интересни, защото например – ето тук прочетох едно съобщение, че е направен курс по водно спасяване… Та, работейки, попаднах на много интересни материали, макар и малки, за годината на създаване на спасителната команда във Варна, през коя година колко хора са спасени, какви са били… Ето ви пример за неизвестни неща за варненци и би следвало да се съберат материалите и един ден да се покаже, да се разбере, че нищо не почва напразно.

Коя е вашата Обетована земя?

Обетованата ми земя си е Варна. Тя си е моят дом, защото, както казват англичаните, моят дом е моята крепост. С всичките си недостатъци, бури, дъжд, вятър, със слънцето си… В този град аз съм много щастлив и с него се гордея.

Кога да очакваме следващата ви книга? Или следващата тема, по която се готвите да пишете?

Вижте, аз казах преди малко, че много теми има… В момента работя върху третия том за кметовете на Варна до 1944 г. и се надявам, че поне до 44-та година ще мога да направя що-годе добри очерци за живота на тези хора, защото аз, както пише и в предговорите, не разглеждам кмета само като кмет. Пиша за него като човек, като личност, защото почти всички кметове на Варна, дори и днес – сегашните не смея да ги отделя, – са били значими личности, обществени дейци, които са направили всичко според възможностите си за нашия град, дори и повече – споменах за Михаил Колони, който  умира в мизерия в една хижа тук, в една дървена къща. Много от тези хора са културни дейци, архитекти, инженери, лекари, адвокати и т. н. Те дават своя принос не само като кметове, но и като хора, които милеят за развитието на града си. Ето защо се стремя и искам който седне да чете това нещо, да прочете една по-пълна биография за тези хора. Дали съм успял, ще каже времето.

Освен това, ако е живот и здраве, трябва да напишем – един колектив сме – историята на град Бяла. Точно в момента се занимавам именно с това – събирам материали, макар че за периода, в който аз пиша, няма запазени архиви. Което е много тежко. За периода от 1878 до 1944 г. има само малко архив на училището, на лекарския участък има малко, а на общината – основния двигател на обществения, културния, политически и пр. живот на селото, както е било тогава, – няма архив. Това затруднява работата и вероятно ще се наложи да отида в София да търся в централните архиви дали има нещо останало… Защото вестниците тук дават съвсем откъслечна информация.

Бяла е едно интересно селище по простата причина, че населението му е гръцко. Макар че се обявяват за българи, голяма част от жителите му се изселват през двайсетте години и на тяхно място идват бежанци от Тракия, Македония и Добруджа. Там се раздават земи, раздават се гори, които се изсичат, държавата дава заем и се построяват над двеста къщи в региона. Тези хора, идвайки от различни места, трябвало да се научат да живеят заедно. Да направят нова спойка, да създадат ново селище, с нов облик.

Ако успея да обясня това нещо, ще бъда щастлив.

Публикацията е взета от блога “Приливи”

---

Книги от Борислав Дряновски в каталога на Регионална библиотека “Пенчо Славейков”