Денят на славянските първоучители
В епохата на Възраждането денят на славянските равноапостоли Кирил и Методий (11 май) започва да се чества като всенароден празник от 1857 година.
През 1860 година във Варна се изгражда първата българска училищна община, а централното българско училище е наречено “Св. Кирил и Методий”. Освещаването на новото училище става през 1862 година при особена тържественост – сградата е украсена с венци и цветя и с буквите на кирилицата. Присъстват представители на официалните власти, както и чуждестранните консули във Варна. Архимандрит Филарет води църковната служба, а учителят Сава Доброплодни, един от най-вещите педагози по това време, поканен от варненската община за главен учител в новото училище, произнася тържествена реч.
След 1866 година от училищен, празникът се превръща в ярка проява на българщината във Варна. На този ден цялото българско население – работници, занаятчии, жени и деца се събират в лозята на местността “Тракаоглу”, където се прави обща трапеза и се провежда голямо народно веселие.
През 1887 година в Деня на славянските просветители се полага основният камък на училище “Свети Кирил” (днес Икономически техникум), а през 1893 година, пак на този празник започва строежът на Девическата гимназия.
Денят на славянската писменост винаги се е празнувал много тържествено във Варна. Ден-два преди празника, учениците набират много божури и бръшлян от Франгата и Джанавара, за да окичат с венци и гирлянди портретите на славянските първоучители, на възрожденците, както и фасадите на училищата.
Във “Варненски общински вестник” от 10 май 1890 година е отпечатана Програма за тържественото отпразнуване паметта на Славянобългарските просветители Св. Св. Кирил и Методий на 11 Май 1890 г.:
“I. Часа на 9 сутринта се свършва Божествената служба в Съборната църква “Успение Пресвятия Богородици”, гдето ще присъствуват и всичките ученици и ученички от Общинските и Държавниге училища, заедно със своите учители и учителки.
II. След Св. Литургия – църковно шествие към Държавната Педагогическа Гимназия Фердинанд I-й, през улиците Голяма Преславска и Солунска, и от там по край Морето през улиците Сливница и 6-й Септемврий.
III. Реда на шествието:
1. Знамето на Гимназията, носено от един гимназист, придружен от 12 свои другари; 2. Учениците от Градско-Общинските училища; 3. Ученичките от същите училища; 4. Ученичките от Държавната Девическа Гимназия; 5. Учениците от Гимназията Фердинанд I-й;
Учениците и ученичките ще се придружават от учителите и учителките си.
6. Гражданската музика; 7. Хоругвите на Св. Църква; 8. Иконата на Св. Св. Просветители, носена от шест гимназисти, по двама на ред; 9. Певческий хор; 10. Духовенството; 11. Гражданите и гражданките.
IV. Пред Гимназията ще се извърши водосвет в памет на Светите Равноапостоли, и ще има дефилирание на войската. Улиците, през които ще мине шествието, ще бъдат окичени със знамена.
Часа от три след пладне ще има веселие на учениците и ученичките при свирение на гражданската музика пред гимназията Фердинанд I-й и пред училището “Св. Кирил”.
Вечерта в Градската градина срещу Правителствений дом ще има осветление при фоерверки и ще свири там Военната музика.
Поканват се всички граждани да си окрасят със знамена домовете и дюкените, и да присъствуват на тържеството.”
В началото на 20 век става традиция след официалните тържества варненци да излизат “далеч извън Варна” – на поляната близо до сегашния Паметник-пантеон, където веселието продължава през целия ден, а вечерта се организират факелни шествия и фойерверки.
