Варненските кафенета – I част

Старите варненски кафенета са неделима част от социалния и културния живот на града. Те придават колорит и романтика на ежедневието, без тях животът би изглеждал сив и скучен. Кафенетата имат свой облик и атмосфера, достъпни са за всички и се радват на постоянна клиентела. Варненци могат да прекарат там няколко приятни часа в разговори, да поиграят на карти, табла или билярд и между другото да научат някоя новина или клюка. Тогава няма телевизия, а радиото все още е рядкост, затова сензациите на деня първо се научават в кафенето и след това се разнасят из града, изпреварвайки вестниците.

В Указателя на Варна за 1923 г. са посочени следните кафенета на площад Мусала и около него: “Балкан” на пл. “Мусаллата”, “Армения” на ул. “Малка Преславска”, “Американ” на ул. “Гургулята”, “Солун” на ул. “Русенска”, “Централ” на ул. “Васил Левски”, “Лондон” на ул. “Цар Борис”.

Кафене Балкан

Най-известното и най-посещаваното кафене на площад “Мусала” е кафене “Балкан”. Първият собственик е Махмуд Кюрт Махмудов. Проф. Цани Калянджиев в спомените си нарича заведението “второ сборище на Мусаллата”… “Там се събираше на почивка турският и изобщо народният елит…”. Намира се в долния край на площада, между двете главни улици “Преславска” и “Княз Борис I”. Помещава се в старинна дюкянска постройка с големи прозорци – джамлъци, поради което е известно още като “Джамлия кафене”. Площадът променя облика си през годините, но кафенето си остава едно и също. Не е известно кога точно е наречено “Балкан”.

През 20-те и началото на 30-те години на XX век старото кафене “Балкан” става неофициален център за срещи на варненската интелигенция – артисти, учители, студенти, чиновници, търговци. Тук се е отбива известният варненски скулптор Кирил Шиваров, както и поетът Николай Лилиев. По това време (1932-33 г.) Лилиев живее във Варна и преподава френски език в Търговската академия. Варненският писател и публицист Крум Кънчев, личен приятел на Лилиев си спомня, че любимото кафене на поета е кафене “Балкан, “където всред замъгления и замърсен от тютюнев дим въздух той прекарваше час-два. Изпиваше две-три кафета, почерпваше ме с чувство на особена приятност, вежливост и радост…” .

Любопитен факт е, че в кафенето имало библиотечен шкаф с книги, клеймовани със специален елипсовиден печат с надпис: “Международно кафене Балкан -Варна”.

През 1934 г. на мястото на старото кафене е построена жилищна кооперация “Балкан”, където отново е отворено кафене със същото име, на с променен интериор.

Прочети и: Варненските кафенета – II част, Варненските кафенета – III част