Холерната епидемия във Варна
През Кримската война (1854-1856 г.) правителствата на Франция и Англия, загрижени да запазят целостта на Турската империя, обявяват война на Русия. Варна става главен сборен пункт на обединените войски. Тук през май 1854 г. заседава съюзническа конференция (в къщата на бул. “Приморски” 23). На нея се обсъждат въпроси във връзка с предстоящата война. Във войната Англия участва с 25 000 войници, а Франция – с 30 000. Цялата обединена армия, заедно с 10 хилядна турска войска е съсредоточена във Варна и околните села.
Големият брой чужда войска оживява града. В началото животът в лагерите е безгрижен. Френските офицери създават свой клуб, а войници изнасят любителски театрални представления.
Веселият живот в лагерите е прекъснат от един страшен неприятел – холерата. Тази болест е пренесена от Южна Франция чрез Пети френски корпус. Отначало заболяванията са редки, но в края на юли 1854 г. положението се променя. Дневно се разболяват по няколкостотин души, не малък процент от тях умират. Военната болница, която се помещава в сградата на бившата Противопожарна служба, е претъпкана с болни.
По заповед на главното командване всяка дивизия организира своя болница и гробище до всяка от тях. Французите се принуждават да превърнат в болница и голямата турска казарма (между Катедралата и Девическата гимназия), но само след няколко дни напускат тези нечисти и зле проветрявани помещения, в които холерата намира добри условия. За кратко време изникват нови гробища в различни части на града – до Ибрахимовите порти (днес Художествената галерия); в близост до Салхана капусу (днес Аквариума); до Али бей табия (между Природонаучния музей и Пантеона). Скоро набързо са издигнати 120 палатки край града.
Болестта не пощадява и варненските жители. Къща без болен от холера става рядкост. Един официален документ посочва, че общият брой на умрелите е близо 10 000 души, главно френски войници и матроси.
На 8 септември 1854 г. дълга редица от 34 броненосци, 55 крайцера и повече от 320 парахода пренасят на север войските. С това се прекратява ролята, която Варна играе в Кримската война.
През 1888 г. по инициатива на френския консул във Варна и със средства на френското правителство върху няколкото братски могили е изграден паметник недалеч от Пантеона в памет на умрелите от холера войници. През 1959 г. паметникът е преместен на хълм в местността “Разклона” по пътя за Виница.