Първа българска гроздолечебница
Хранителният и лечебен ефект на гроздето е бил известен още от древността. Гроздолечението (ампелотерапия) се споменава в трудове на Плиний Стари, Хипократ, Гален. През средните векове много медици се изказват похвално за ползите от гроздето.
В края на XIX век гроздолечението започва да се прилага масово в Италия, Франция, Германия, Швейцария. Създават се гроздови курорти в лозарските райони, най-често там, където има минерални бани или морски и планински курорти. На 6 март 1931 г. в Париж е основан Международен съюз на гроздовите курорти. Целта е била да се пропагандира идеята в лозарските страни и тя бързо намира почва у нас.
Варненската община първа откликва на идеята за гроздолечение. Градът, вече известен международен курорт, е подходящ за тази цел, считат тогавашните управници. Варна предлага прекрасни условия за откриването на гроздолечебница. Есента е продължителна, мека и слънчева, съчетана с морските бани и разнообразието на гроздови сортове.
В пропагандата на този вид лечение най-активни са лекарите проф. Параскев Стоянов, д-р Петър Скорчев, д-р Н. Василев, Асен Ганев, както и местните вестници “Черно море”, “Варненски новини”, “Варненски кореняк”, “Варненски общински вестник”, “Варненска поща”. Управителят на детския морски санаториум “Царица Елеонора” край Варна д-р Александър Недялков прави първите опити за използване на гроздето за укрепване на организмите на болните деца. В една своя статия във в-к “Варненски кореняк” той посочва: “Един от най-ценните и благородни плодове, що ни дава майката природа, е гроздето…”.
Усилията на ентусиастите се увенчават с успех. На 10 септември 1933 г. в летовището до манастира “Св. св. Константин и Елена” тържествено е открита първата българска гроздолечебна станция. Тя предлага 140 слънчеви стаи с веранди и балкони с изглед към морето, ресторант също с панорама към морето, алеи с цветя и обилна зеленина. И цените били приемливи. По лекарско предписание на всеки летовник всеки ден се давали безплатно до 3 кг. грозде, набрано от лозята в собственото стопанство или доставено от Евксиноград. Лекарският контрол определял дажбата грозде в зависимост от лечението, като консумацията ставала на три пъти преди ядене. Почиващите съчетавали гроздолечението с морски и слънчеви бани.
Гроздолечението събужда голям интерес сред чуждестранните летовници. Туристическите бюра във Виена, Прага, Будапеща обявяват, че не прекратяват своята дейност в края сезона през август, а продължават рекламата за привличане на летовници за гроздолечение. Курортният сезон продължавал до края на септември. В края му всеки летовник е изпращан с пакет грозде като подарък и приятен спомен от пребиваването в станцията.
Гроздолечебницата просъществувала до Втората световна война.
Още по темата:
Антонов, П. Н. Варна като гроздолечебна станция. // Черно море, 13 юли 1934 г.
Лекуване с грозде. // Варненски общински вестник, 6 ноем. 1928 г.
