“Кой?… Идеал Петров!”

Идеал Петров в ролята на Мюлер от "Коварство и любов"

В ролята на Мюлер от “Коварство и любов”

Българска рап песен възкреси личността на Идеал Петров – актьора с над 300 роли в дългогодишния си сценичен път. Започва като стажант-артист във варненската Оперетно-драматична дружба, след това продължава в театралната трупа „Пробуда“ на Стоян Бъчваров, а след откриването на новата сграда на варненския театър през 1932 г. в актьорския състав влизат Идеал Петров и съпругата му Роска Петрова. Любопитна е историята на тяхното запознанство. Съдбата ги събира след нещастен случай на сцената в Хасково, при който актьорът е прострелян в краката и както се случва в приказките – оттук нататък живеят и работят заедно до края.

Идеал Петров играе на сцените в Хасково, Пловдив, Плевен, Театъра на П. К. Стойчев – София, Скопие, Русе, Бургас и Варна, откъдето тръгва и се завръща през 1949 г., за да не я напусне повече.

Театралната критика определя Идеал Петров като самобитен, природно надарен талант, взискателен към ролите и всеотдаен на сцената. Друга отличителна черта са неговите запомнящи се изразни нюанси на лицето и очите. За тях биографът Вичо Иванов в „Майстори на сцената“ пише: „В артистичната природа на Идеал Петров особено място заемат неговите говорещи очи. Те не са равнодушни към преживяването, към външния свят, към заобикалящата го среда и винаги подсказват някакво душевно състояние.“

Програми за представления на Варненския театър с участието на Идеал Петров

Програми за представления на Варненския театър с участието на Идеал Петров

През сезон 1948/1949 г. популярността на актьора нараства с неговите най-завършени роли: Чорбаджи Марко от „Под игото“ на Вазов, Градоначалника Антон Антонович Сквозник-Дмухановски от „Ревизор“ на Гогол, Челебиев в „Царска милост“ на Камен Зидаров, Мюлер в „Коварство и любов“ на Шилер, отец Лоренцо от „Ромео и Жулиета“ на Шекспир… и в края на творческия му път – Фамусов от „От ума си тегли“ на Грибоедов.

Самият актьор споделя пред свои почитатели: “Играл съм така, както съм чувствал, че трябва да играя. От никого не съм се влиял на сцената, работих и вървях по свой път. По него създадох своето скромно дело, без да проявявам самолюбие и високомерност, и искам да вярвам, че съм нещо на този свят, макар то да не трайно както другите творчества.“

Театърът е голямата любов на актьора, защото само там, за разлика от киното, образът е представен цялостно и пълнокръвно. Ето защо има само една роля в киното – Хасан паша във филма „Хитър Петър“.

Актьорът е носител на орден „Кирил и Методий“ I степен. А във варненския квартал „Възраждане“ има улица, носеща името „Идеал Петров“.

През 1983 г. Идеал Петров завършва земния си път във Варна.

Години наред името му продължава да бъде символ на висок дух и добро настроение, изразени в краткия отговор на въпроса:
- Как си?
- Как съм? Идеал Петров!