“Курортният сън” на Панайот Кенков

“Панайот Кенков си отива от белия свят като един от най-неизвестните наши кинаджии абсолютно незаслужено. Защото е сред малцината, на които наистина подхожда определението родоначалник на българското кино. Той е първият, който разширява географията на киното ни, като го изнася извън София, начевайки скромно, но професионално организирано филмопроизводство в родния си град Варна”.

Петър Кърджилов

Панайот КенковПанайот Кенков е роден на 16 август 1899 г. във Варна. Баща му Христо Кенков, чието потекло е от Македония, е строителен предприемач. Желанието на заможните родители е синовете им да учат инженерство в чужбина, за да поемат след време строителното акционерно дружество, което фамилия Кенкови възнамерява да създаде. Децата обаче са артистични натури. Панайот от малък устройва представления с “магически фенер”, рисува, свири на пиано, влече го фотографията. Най-голямата му мечта обаче е да притежава собствен прожекционен апарат. За нейното осъществяване помага по-големият брат Коста Кенков, който впоследствие става известен варненски художник, музикант и актьор. През 1911 г. Коста заминава да учи в Париж, откъдето изпраща на по-малкия си брат френски киносписания, книги и брошури за самообучение. С течение на времето в дома на Кенкови се натрупва солидна колекция от издания, плакати, афиши и други материали, посветени на киното.

През 1920 г. Панайот Кенков завършва Търговската гимназия във Варна, а през 1924 г. се дипломира във Висшия педагогчески институт, специалност физика и математика. Продължава да усъвършенства и уменията си на химик и фотограф. По настояване на баща си става банков чиновник, но в свободното си време изработва илюстровани картички в своята Модерна лаборатория “ФОТО”.

Картичка от Варна, издание на Фотохимия “П. Кенков”.
За повече информация

През 1924 г., подпомогнат от приятели ентусиасти, той основава Дружество на кинолюбителите. Това е първият киноклуб в България с амбициозната цел да играе роля на продуцентска къща и филмово студио. По това време във Варна излиза и вестник “Киноек” – илюстровано издание за кинореклами и търговски съобщения.

Първата продукция на “Филмова лаборатория Кенков-филм, Варна” е комедията “Курортен сън”. Премиерата е на на 31.10.1926 г. във варненското кино “Прошек”. Панайот Кенков е сценарист, режисьор, изпълнител на главната роля, а оператор е Любомир Генов. Останалите роли се изпълняват от Петя Попова, Катя Русевска, Петър Николов, Христо Абаджиев, Мария Андреева, Христо Задгорски и Любомир Генов. Прожектиран е в Шумен – “Модерен театър” и в Русе – кино “Олимпия”.

Любопитни са отзивите за филма в пресата. Влиятелното столично списание “Нашето кино” (бр. 77 от 27.11.1926 г.) помества информация под заглавие “Един варненски филм”, в която анализира бележките на Кирил Добрев – Гривек в сп. “Глобус” от 1926 г.: ”Човек остава удивен от постигнатото. Един наистина наивен сюжет, но твърде удачна постановка, изпъстрена с великолепни снимки от хубави кътове на нашия черноморския бряг. При това участват само любители-актьори, които учудват с постиженията си”.

Кратко съдържание на филма:

Сцена от филма "Курортен сън"Младият рентиер Жежи живее далеч от шумния град. Монотонното му ежедневие е нарушено от братовчедката Соня, която го кани да летува на морския бряг. Варна, гарата, многолюдните улици и… неочаквана неприятност. Адресът на Соня се оказва променен, а в залисията си Жежи е ограбен. Без куфар, без портмоне, без адрес! В това объркано състояние сам извършва малка кражба, с което се въвлича в полицейска гонитба. Успял след комични ситуации да надхитри преследващите го, най-сетне се озовава на морския бряг, заобиколен от красавици, под яркото лятно слънце, вълните, лодките, усмивките, може би и любов, може би… Жежи се събужда от сладък курортен сън, мечтателно потънал в него след получената покана.

Вторият опит на Панайот Кенков е значително по-амбициозен и сериозен. “Когато любовта говори” (“Воденичарката”) е по мотиви от разказа “Лепо” на Елин Пелин. Премиерата е на 18.09.1928 г. във варненското кино “Ранков”. После филмът тръгва из страната – Русе, Враца, Шумен."Когато любовта говори"

Със своята 16-милиметрова кинокамера Кенков заснема и документални филми.

“Откриване на почетната плоча на Владислав Варненчик” (1924 г.) отразява събитие, събрало във Варна държавници, политици, висши военни, дипломати (сред тях е посланикът на Полша).

“Пристигане на италианската ескадра “Итало Балбо” във Варна” – показан с огромен успех в цялата страна. Създател е и на един от първите български рекламни филми за варненското дружество “Тура”, търгуващо с дървен материал.

В края на 20-те години на XX век Панайот Кенков завършва своя трети сценарий за игрален филм, чийто сюжет е вдъхновен от историята на освободителното движение в Македония. По същото време се ражда идеята за “една рекламна кинокартина”, в която да “доминират пейзажите, под чието въздействие да се популяризира курортният град и да бъдат привлечени летовници от чужбина”. Разчитайки на помощ от общината, Кенков дори се обръща с писмо до тогавашния кмет на Варна, но така и не получава отговор.

Следващият удар идва от “звуковата революция” в киното. Мнозина кинодейци преустановяват дейността си поради финансови затруднения. Кенков също се оттегля с надеждата, че ще успее да направи и озвучен филм. В потвърждение на това вестник “Морско ехо” в бр. 287 от 1929 г. съобщава: “Според наши сведения, черпени от най-достоверен източник, варненският филмов производител г. Кенков е решил да снеме говорещ филм. Запитан по този повод филмовият деятел ни заяви, че снемането на филма ще почне тия дни. Обекта на снемането ще бъде – концерти, изпълнявани от оная зоологическа гад, която населява дворовете на крайните квартали: кучета, котки, кокошки, патки и т. н. Г. [г-н] Кенков щял да снеме и сцени из заседанията на общинския съвет, когато последният разглежда проекто-бюджета на Варненската община за 1929/30 год. Това щяло да придаде по-голяма ефективност на филма, който ще демонстрира последните усъвършенствувания на кинотехниката. Уверено се разчита, че тоя нов варненски говорещ филм ще има неимоверно грамаден успех.”

За съжаление, този проект остава неосъществен.

През 2000 г. XXIV издание на фестивала на българския филм “Златната роза” е открит с двата филма на Панайот Кенков, възкресени след повече от 70 години забрава. Това е опит за реабилитация на твореца заради приноса му към историята на българското киноизкуство.


Използвана литература:

Смиленов, Георги Крумов. Съновидения от Стара Варна / Георги Смиленов ; [Предг. Ламбрин Сотиров] . – Варна : Барс агенция, [2009]. – 120 с.
Кърджилов, Петър. Първият, който разшири географията на киното ни / Петър Кърджилов. // Медиа свят. – ISSN 1311-7483. – март (2005), с. 38-39.