Завещанието на Параскева Николау

Параскева Николау е може би най-големият дарител на Варна. Дарява на родния си град болница, завещава част от своите богатства за строежа на църквата “Свети Николай”, за стипендии на варненчета, които учели търговия в Атина, за зестри на девойки сираци.

Биографичните данни за този родолюбив варненец са твърде оскъдни. Годината на раждането му не е известна, но се знае, че е “християнин от православно вероисповедание, родом от гр. Варна, приморски град на България”. Предполага се, че е от гагаузко-гъркомански произход. От завещанието му научаваме: “наследници в права линия нямам: аз съм бездетен и неженен; нямам родители, защото умряха, имам само роднини от моите две сестри Анта и Парасковия, именно децата и внуците им, но колко са те и как се наричат, не зная, защото много години са се минали, как се намирам далеч от родната си Варна…”. В средата на XIX в. Параскева Николау бяга от поробена България и се заселва в Одеса. Там успява да натрупа значително богатство като крупен търговец и дори става почетен гражданин на града.


Понякога в различни документи името му се изписва по различен начин. В своето завещание той използва името Параскева Николаев. В кореспонденцията си до гръцката община се подписва “Параскева – син на Николай Варненец”. Срещат се и формите Парашкева Николау, Парашкев Николов, Параскев Николов и др. Причината за разнообразните начини на изписване на името вероятно е, че българинът Параскева Николаев, живял в руския град Одеса, построява православна църква в град Варна (по това време във владение на Турската империя), предадена за управление на гръцката митрополия.

В писмо до варненските старейшини и митрополит Порфирий през 1851 г. Николау пише:

“Предвиждайки идването на смъртта, реших да направя завещание, според което оставям една достатъчна част от имота ми за роднините ми и остатъка реших да определя за общеполезни дела и богоугодни”.

Завещанието е подписано на 30 януари 1858 г. в присъствието на няколко знатни одески търговци, лекар и свещеник, и е представено за изпълнение пред Одеския търговски съд на 14 юли 1862 г. На 26 август 1862 г. завещанието и преводът са връчени на “душеприказчиците”, т. е. изпълнителите на завещанието поп Николай от Одеса и Иван Дума – “гръцкоподанний”. Към края на същата година Параскева Николау умира в Одеса, където е и погребан.

Най-големият благотворителен проект на Параскева Николау е построяването на първата дарителска болница в България. Той завещава 25 000 сребърни рубли за построяването на “дом от 12 стаи за пригледвание болни, сирачета, престарели и умалишени” и годишна лихва от 80 000 рубли за нейната издръжка. Приживе с много усърдие избира местността “Свети Илия”, където да се построи болницата с къщи за лекар, аптека, слуги и двор с дървета, където болните да се разхождат. С присъщата си находчивост предвижда всичко до най-малките подробности – по негово разпореждане в двора се засаждат черничеви дървета за изхранване на копринени буби с търговска цел, а спечелените средства да се използват за поддръжка на лечебницата.

Болницата е открита през 1869 г. в деня на Свети Илия, на който е именуван параклисът в двора. Разполагала с 18 легла, 8 души персонал и един свещеник. На 8 ноември 1869 г. са приети първите пациенти.

След завършване на строежа е поставена мраморна плоча с надпис:

“Тази болница като дворец издигна Парашкева Варненец, син на Николая, от благочестие за обществото, за странниците и тукашните, предостатъчна за нас, дарявайки на всички дар здраве, като служи състрадателно и предано на Христа, вършейки това… Сградата се издига величествена като пожелание за него, за благословия на поколенията и венец на отечеството…”

Правилникът на болницата е цели 24 страници. Според него лекарят трябва да има докторат по медицина от университет, а аптекарят – диплома по фармация – нечувани професионални изисквания в тогавашната Турска империя. Всички от персонала живеят и се хранят в болницата, освен лекаря, който прихожда. Той всяка година се задължава да дава писмен отчет пред настоятелството. Регламентирани са и някои етични взаимоотношения като “строго се забранява на лекаря да получава пари или подаръци от болните”. Лечението на всички пациенти без разлика от вяра, народност и пол е безплатно. Интерес представлява и социалната функция на болницата – “допущат се старци и умопомрачени” (съгласно завещанието). Приютяват се скитници и сирачета.

Интериор от Музея по история на медицината

През 1906 г. дружество “Български родолюбец” насила иззема болницата заедно с всички имоти на гръцката община. От Русия спират плащанията за нейната издръжка и започва упадъкът й. Тогавашната варненска община няма достатъчно средства да поддържа лечебното заведение. През 1910 г. тук е настанен изолатор на болни от холера, през 1915 г. – туберкулозен диспансер. В края на 1918 г. е открита първата гинекологична амбулатория за лечебно-профилактична работа сред жените на Варна. На 11 февруари 1925 г. се открива бактериологична и противобясна станция, чийто директор до 1950 г. е д-р Скорчев. През 1927 г. д-р Владимир Смоленски основава първия градски родилен дом. От 1985 г. неин стопанин става единственият в страната Музей по история на медицината, който днес е под административното ръководство на УМБАЛ „Св. Марина” Варна и Медицински университет – Варна. Намира се на ул. “Параскева Николау” N 7.

В своето завещание Параскева Николау определя и 50 000 сребърни рубли за построяване на църква на името на Свети Николай във Варна. Строежът започва през 1859 г. Строителят е варненският майстор Янко Констанди, на когото по-късно е поверен и градежът на катедралния храм “Свето Успение Богородично”.

Любопитна е причината за построяването на храма. Веднъж, при едно от пътуванията на Параскева Николау до Одеса, корабът бил застигнат от силна буря. Изплашеният търговец се помолил за помощ на Свети Николай Чудотворец и обещал, че ако стигнат живи и здрави до пристанището, ще вдигне болница и черква в чест на светеца.

Днес паметникът на благодетеля Параскева Николау се намира пред южната фасада на църквата, а образът му е изографисан в притвора. Под красивите колони се намира обелиск, на който пише: “В памет на родолюбеца Парашкева Николов, роден в гр. Варна и живял в гр. Одеса, издигнал на свои средства болница и този храм за поклонение Богу. От благодарното поколение към този, който е почитал и обичал Бога.
Вечна му памет. 1866 г. 5. VI.”.


За написването на статията са използвани материали от варненския периодичен печат и Варненска дигитална библиотека