“Шуми Марица” – отглас отпреди столетие

В навечерието на Трети март имаме честта да ви запознаем с една любопитна история, от която би се получил чудесен роман, а може би и филмов сценарий. Едно кратко послание върху картичка от кръвопролитните дни на Балканската война ни отвежда към опита на една българка да съхрани текста на “Шуми Марица”, преди да напусне Одрин…

Историята достига до нас благодарение на г-н Александър Ламбов

В архива на дядо ми Александър Ламбов – областен съдия в Балчик до лятото на 1913 година и до първата румънска окупация на Южна Добруджа, намерих няколко интересни фронтови картички от Балканската война. Писани са от двамата сина на известния варненски интелектуалец и директор на Варненската Мъжка гимназия Иван М. Гюлмезов – Дабко и Йордан.

Четири от посланията са изпратени след превземането на Лозенград – на 19, 26 и 29.ХІІ.1912 г. и две – непосредствено след падането на Одрин – на 11.ІV.1913 г.

Картичките от Лозенград са изпълнени с коледни пожелания за здраве и с надежда за бързо и победно приключване на кръвопролитната война. Използвани са турски илюстровани картички с патриотични войнствени сюжети. Любопитни и многозначителни са приписките върху тях от вдъхновените български офицери.

Много по-интересно е съдържанието на картичките от Одрин, които засягат някои спомени и лични преживявания на съпругата на Иван Гюлмезов и майката на двамата младежи – Иванка Гюлмезова:

“Мила мамо, Данчо ме заведе да видя къщата ви и Янко ефенди! Днес ще търсим в минарето твоята свещ и “Шуми Марица”. Много съм щастлив, че мога да те поздравя от този тъй славен град. Твоя Дабко. Целувки и от другия твой син Даню”.

Второ писмо от същата дата е адресирано до бащата:

“Драги тате, разполагай с хубавия град – гимназията те чака! Хиляди поздрави – твоя Дабко. И от твоя Даню”.

Възторжените фронтови писма са документи за победоносното опиянение на българите от началото на Балканските войни. Забележителна е и споделената история за майката на офицерите Иванка, която като ученичка вероятно в Одринската българска гимназия, потайно е чела попадналия й текст на българския химн „Шуми Марица“ и който е прикътала в нишата на минарето. Дошло е време синовете й, като победители в Одрин, да потърсят този спомен…