Ти корена пази…

“Стара истина е, че нашите родови корени са разковничето на личността ни, на всички онези “азове”, които живеят в нас, а ние се опитваме да приведем в единство със света. Те са гледецът ни, през който се научаваме да виждаме живота. Тъй като след нас идват децата ни, много е важно какво ще сложим вповече в люлката им. Как добротата, чистосърдечието, любовта ще докоснат невинния детски свят. Така ще следваме съвета на нашия мъдър народ: “Трябва да дадем крила на децата си, за да могат да летят, и корени, за да има къде да се върнат.”

Руска Даскалова

Руска Петрова Даскалова е родена в с. Яребична, Варненско. Завършва българска филология в СУ “Свети Климент Охридски”. Преподавала е български език и литература в няколко среднообразователни училища: VII гимназия “Найден Геров”, Строителния техникум “Васил Левски”, IV ЕГ “Фредерик Жолио-Кюри”. Повече от 15 години завежда методическия кабинет към Окръжния профсъюзен дом на културата “Георги Димитров”, където се пенсионира.

Автор е на книгите: “Тракийски напеви” (фолклорен сборник, Варна, 1996), “Към себе си пътувам” (поезия, Варна, 1997), “Разиграло се Черното море…” (български народни песни за морето, Варна, 2000), “Моето коте” (стихотворения за деца, Варна, 2001), “Зряло време” (поезия, Варна, 2004), “Пътека през скръбта” (поезия, Варна, 2009), “Ти корена пази” (история на с. Яребична, община Аксаково, Варна 2010), “Златно сърце грее…” (стихотворения за деца, Варна 2011), “Емануил Мутафов – един от последните варненски възрожденци” (монография, Варна, 2012), “Завръщане към корените” (история на с. Голяма Франга – Надежда – Каменар, Варна, 2015).

Завръщане към корените

Даскалова, Руска. Завръщане към корените : Разказ за миналото на с. Голяма Франга – Надежда – Каменар Община Варна / Руска Даскалова. – Варна : Издателство МС, 2015.

Най-новата книга на Руска Даскалова разказва за миналото на бежанците от с. Ерменикьой, Узункюприйско, в Източна Тракия, заселили се трайно в с. Голяма Франга (днес Каменар) след Освобождението на България от турско робство. Тя е по идея на Димчо Карачобанов, роден в селото. През 2012 г. той предлага на свои приятели, чиито корени са също от Каменар, да се обединят в група, която да подпомага авторката, като й предложат спомените на своите предци; да й съдействат при издирването на документални и литературни източници, спомени на очевидци, фолклорни произведения и пр., свързани с историята на селото. Целта е да се съхрани историческата памет за бъдещите поколения.

Само на няколко крачки от последната къща на селото се намира една историческа забележителност – първата българска радиостанция. През 2012 г. се отбелязаха 100 години от реалното въвеждане на радиото в България с построяването на станцията на безжичния телеграф – станция “Франга”. Как започва всичко?

На 3 октомври 1906 г. в Берлин е открита Международната учредителна радиотелеграфна конференция. От българска страна вземат участие директорът на пощите и телеграфите Иван Стоянович, техникът Борис Кинтишев и флотския офицер Неделчо Недев. Според Берлинската конференция на държавите, които имат морски брегове, се разрешава да строят радиостанции и да организират предавания за свои нужди. Парламентът одобрява законопроект за извънреден кредит от 150 000 лева за построяването на безжична станция край Варна. Организирана е комисия, в която влизат лейтенант Димитър Альов от флота и началникът на пощите и телеграфите във Варна Димитър Коларов. Те избират билото на Франгенския хълм край Варна, откъдето има добра видимост и е близо до морския бряг. Уточнено е радиобазата да бъде до бившата турска крепост Йълдъръм табия, близо до село Голяма Франга.

През 1908 г. местни дюлгери строят сградата на бъдещата радиостанция. Доставката и монтирането на техниката в радиостанцията е от английския клон на фирмата на “бащата” на радиото Гулиелмо Маркони. През май 1912 г. радиостанцията влиза официално в експлоатация като гражданска станция.

Ти корена пази…

Даскалова, Руска. Ти корена пази… : История на село Яребична, Община Аксаково / Руска Даскалова. – Варна : ОМЕТЕО, 2010.

В книгата са представени важни моменти от историята на Яребична. Накратко са описани природните условия и георграфската характеристика на селището. Особено внимание е обърнато на народностния състав на населението и е проследен пътя на българите от Източна Тракия (главанци и маджури) до с. Малка Франга. Разгледани са въпросите, свързани с името на селото; с материалната култура на старите франгенци и техния основен поминък; с духовната култура – зараждането и развитието на учебното дело, на читалищната дейност, като основни духовни двигатели. Очертани са и етнографските особености, без които е невъзможно да се добие пълна представа за атмосферата на миналото, за богатия духовен свят на тракиеца и неговия художествен усет. Не е отминато и времето на войните, както и отражението, което са дали въхру живота на народа и голямото му социално разслоение след това.

 

Най-голямата забележителност на с. Яребична е дъбът край селото, обявен за Вековно дърво.В Известия на Варненското археологическо дружество от 1909 е поместено “Поверие за един дъб до с. Франга (Варненско)” от Емануил Мутафов

Емануил Мутафов

Даскалова, Руска. Емануил Мутафов – един от последните варненски възрожденци / Руска Даскалова. – Варна : СТЕНО, 2012.

Учител, общественик, публицист е поет. Завършва филологическия факултет на Софийския университет. Участва в Балканската и Първата световна война. Преподава във Варненската мъжка гимназия, Държавната търговска гимназия и Френския колеж. Редовен сътрудник на списание “Морски сговор”, където печата голяма част от своите публикации. Един от първите популяризатори на българските народни песни, тематично свързани с морето. Публикува 7 статии под заглавието “Морето в българските народни песни”, както и студиите “Морето в поезията на Иван Вазов” и “Морето и Пенчо Славейков”. Автор е на две стихосбирки: “Под развято знаме” (1936 г.) и “За Добруджа” (1939 г.). Член на Просветния комитет при Гимнастическо дружество “Черноморски юнак”, като планира и организира юнашки беседи за укрепване на моралните и физически добродетели на младежта. След като приключва учителската си кариера, продължава да пише стихове. През 1945 г. е арестуван заедно с група журналисти, писатели и актьори, обвинени за участие в Българските легиони, “писали, чели и издавали книги и вестници с противонародно съдържание”. Ученици на Мутафов се застъпват за него и той е освободен от затвора. В негова защита един ученик заявява на министъра на вътрешните работи: “Не може да бъде хвърлен в тъмницата този, който цял живот е хвърлял светлина в душите на хората”.

Малко варненци знаят, че на Паметника – портал пред бившите казарми, до стиховете на големите български поети Иван Вазов и Пенчо Славейков е и Химнът-завет на Осми приморски полк, написан от Емануил Мутафов. Автор е и на “Химн на Варна”.

Разиграло се Черното море…

Разиграло се Черното море… : Български народни песни за морето / Подб. Руска Даскалова . – Варна : Морски свят, 2000.

Сборникът проследява многообразието на сюжетите с морска тематика, което по неповторим начин разкрива светоусещането на българина и неговата жива връзка с морето. Събраните песни са подредени в няколко групи: Морето и митологичните представи на българите; Свети Никола – покровител на моряците; Любовта, семейството и морето в битийния свят на българина; Историческата съдба на българите и морето.

Песните не са много, но са достатъчно, за да се види ясно, че българинът, при каквито и условия да е живял и да се е развивал във времето, винаги и бил сроден с морето и морския свят чрез труда си, с мечтите си, с надеждите за по-добър живот и с великолепието на песните, в които морето оживява. Всъщност две морета – Черно и Бяло, са пригласяли на тия песни, изпълвали просторите на длъж и шир по цялата българска земя. Народните песни са документи на богато народно творчество, интересни и с внушенията, които носят за вечната свобода, за вечния копнеж да се преодоляват непредсказуемите сини пътища на необятния морски свят.

Към някои от песните има ноти, които са взети от сборника “Български народни песни от Източна и Западна Тракия” (1939 г.) на Васил Стоин.

Разиграло се Черното море

на драм играе, на лист трепери.
Като играе талази хвърля,
талази хвърля, гемии троши
и във гемии тежки търговци,
ядат и пият, Богу се молят,
Богу се молят, курбани колят.
Едно търговче ни яде, ни пие,
ни се Богу моли, ни курбан коли,
само си мисли първото либе,
че си е сгоден, а е неженен.