Здрав дух в здраво тяло

“Детето е огледало на бъдещето. Към него трябва да е отправено всецяло вниманието ни, защото от него зависи бъдещето ни поколение в здравословно и интелектуално отношение. То носи съдбините на народите…” (Из статия във вестник “Варненски кореняк”, 1929 г.)

В краткия исторически преглед представяме училищното здравеопазване във Варна през миналия век.

След Освобождението санитарните условия в българските училища са на много ниско ниво. Профилактиката се свежда до контрол на хигиената в училищните сгради и личната хигиена на учениците. Главният учител или директорът осъществяват ежедневни проверки и уведомяват санитарните власти в случай на поява на инфекциозна болест сред учениците. Едно от изискванията при записването на новоприети ученици в гимназиите е да предоставят “медицинско свидетелство за присаждане”, т. е. че са ваксинирани.

Оскъдното и неправилно хранене на учениците е друг сериозен проблем. Основна причина за това е бедността. Варненското санитарно отделение отговаря не само за здравето на децата, но и за тяхното изхранване. По инициатива на учители и граждани още през 1902 година във Варна се създават безплатни ученически трапезарии, където бедните ученици получават закуска и обяд.

Следвоенните години са най-трудни за децата сираци. Във Варна има “Окръжно сиропиталище за сираците от войните” и сиропиталище “Надежда”. Много от децата са бледи, слаби, малокръвни, недохранени. На тях се издават медицински свидетелства с препоръка да постъпят в детски морски санаториум.

Детският морски санаториум “Царица Елеонора” е единственото на Балканския полуостров специално лечебно заведение за лекуване на туберкулозно болни. От 1909 година се намира в местността “Св. св. Константин и Елена”, като средствата за строежа на сградата и обзавеждането на летовището са осигурени от царица Елеонора. Залага се преди всичко на природното лечение. Терапията на болните деца включва слънцелечение, въздухолечение, калолечение (с морска лечебна кал от Балчишката тузла), правилно хранене, лечебна гимнастика, бани в морето и горещи процедури във вани. Първоначално санаториумът функционира само през летните месеци като климатична станция, а от май 1932 година става постоянно действащо лечебно заведение.

През лятната ваканция се препоръчва на децата да бъдат по-често на чист въздух и обилно слънце. Появяват се първите детски летовища за морско или планинско летуване.
Варненските деца се събират сутрин под ръководството на учители и лекар и се извеждат за игри на открито в парка, или на плаж, а след това се прибират по домовете си. За децата от вътрешността на страната се организират летни морски колонии от редица дружества и институции, загрижени за укрепване здравето на бъдещето поколение.

За първи път се организират летни колонии за децата от Девическата гимназия, а след това и за децата от Мъжката гимназия. Главният организатор е д-р Кръстьо Пашев. През 1928 година той е извикан в София за изработване на Правилник за летните колонии.

Името на д-р Пашев се свързва и с откриването на първата ученическа поликлиника във Варна. Това се случва през 1947 година и той става неин началник. Средствата за обзавеждането на поликлиниката се отпускат от фонда на Ученическата взаимоспомагателна каса. Обзаведени са рентгенов и зъболечебен кабинети, назначен е и щатен персонал. Поликлиниката е закрита през 1953 година.

За укрепване физическото здраве на подрастващите училищните власти използват опита и съдействието на спортните организации. От Варненската мъжка гимназия най-голямо е участието във Варненския морски спортен отряд. Към него има сформирани ученически групи по плуване, гребане и други водни спортове, които вземат участие в организираните от Български народен морски сговор ежегодни състезания.