Коледната елха

Коледната елха е символ на отрупаното с плод Райско дърво. Затова тя се украсява със звезда, фигурки на ангелчета, гирлянди и свещички. Сияещото дръвче символизира Христовото идване на земята да освети хората и земното им царство.

По традиция градската елха във Варна грейва на Никулден. А знаете ли кога за първи път коледното дръвче влиза в дома на българина и се окичва празнично?

Внасянето на елха в дома и украсяването й е обичай, възникнал през 18 век в Елзас и Лотарингия и възприет от цяла Европа през 19 век. У нас първата коледна елха е уредена в София през 1879 година, когато княз Александър Батенберг поставя в Банкетната зала на двореца голяма елха със запалени свещи, а под нея чинии със сладкиши и подаръци. След това елхи и тържества с благотворителна цел започват да се устройват във военните и гражданските клубове, в гимназии и ученически трапезарии.

И във Варна украсяването на коледно дръвче започва в началото на 20 век. Чужденците, пребиваващи в града, и консулите са първите, които правят елхи в домовете си. Първоначално елхите или олеандрите се кичат със саморъчно направени украси от гланцирана и разтегателна хартия, разноцветни гирлянди, сухи плодове, сладкиши. По-късно започват да се внасят от Западна Европа специални комплекти изящни украшения и играчки за елха. Варненци възприемат и европейския обичай да се поднасят подаръци на децата – книжки, моливи, играчки, красиво опаковани, превързани с червена панделка и елхово клонче. Поставени под елхата или раздадени от Дядо Коледа, те са очаквани от всички.

В книгата на Веска Стоянова “У дома преди 100 години” стари варненци се връщат към детските си спомени за светлите коледни празници, споделени с най-близките хора около коледната елха:

“Майка ми разказваше, че една от първите елхи в града украсявала тя в голямата къща на Александър Василев, където били събрани много приятелски семейства с децата си. В моето детство дни преди Коледа правехме фунийки, рогчета на изобилието, кошнички, маншончета от гланцова и разтегателна хартия. Изрязвахме фигурки на момченца и момиченца в национални носии, наловени на хорце. Пълнехме кошове с такива украшения за сиропиталището. Появяваше се баща ми, облечен в кожух, с шапка от червена хартия, обрамчена отдолу с памук, и чувал на гърба. Знаехме, че не е истински Дядо Коледа, но го чакахме и се радвахме. На гости на нашите идваха роднини, съседи, приятели с децата си. Рецитирахме, пеехме коледни песни и по-новата за нас “Елхови лес.” (Ценка Блъскова)

“Откакто се помня, у нас винаги е имало елха. Вероятно от учението си във френския пансион майка ми се беше научила как да я украсява. След вечеря около постната трапеза, на която присъстваха всичките ни роднини от града, отивахме в гостната при елхата. Бяхме облечени в най-новите си дрехи. Мама ни разрешаваше да обуем къси бели чорапки и лачени обуща. Всяко дете трябваше да е научило едно стихотворение за елхата. В дома ни идваха наместо коледари хористите на Александър Кръстев. Аз трябваше да ги черпя с бели курабии от сребърната табла, а брат ми разливаше по чашите вино. Баща ми даряваше пари за благотворителни цели, разписвайки се срещу името си на списък.” (Цветана Иванова-Куртева)

“Майка ми украсяваше елхата тайно в гостната стая, в която се влизаше само на най-големи празници. Късно на Бъдни вечер на вратата се звънваше. Татко казваше: “Хайде да отидем да видим какво е оставил за нашите деца от чувала си Дядо Коледа!” Отваряхме вратата и в тъмната стая пред нас блесваше със своите искрящи пъстроцветни играчки, гирлянди и свещички голяма елха със звезда на върха. Палеха и бенгалски огън. Радост и възторг!” (Мира Тодорова)

“На елха отивахме у д-р Драмови, които имаха хубава, богато обзаведена къща. Това ставаше, след като вкъщи се извършваше всичко според българската традиция. Макар че баща ми Тодор Страшимиров беше адвокат с леви убеждения, караше сестра ми да чете молитва на бъднивечерската трапеза с думите: “Това не е само въпрос на вяра. Традициите трябва да се пазят, те съхраняват един народ. Идеите, на които ще се посветите, сами ще изберете!” (Надя Страшимирова)