Народен парк „Узун кум“

Курортният комплекс „Златни пясъци“ е открит на 30 юни 1957 година. Преди това да се случи, историята ни връща далеч през годините – в самото начало, когато тук е била пуста, безплодна и покрита с гъста непроходима гора местност.

Местността „Узун кум“ (узун кум – дълъг пясък) се намира на 17 км северно от Варна и представлява 4-километрова пясъчна ивица, запазена от северните ветрове. Територията обхваща 30 хектара и граничи от едната страна с морето, а от другата с Франгенските възвишения. На запад достига скалиста вежда, която приютява в пазвите си Аладжа манастир.

Никой не подозира още огромните възможности на това рядко срещано съчетание от море, дълга ивица златист пясък и вековна гора с изключително мек и приятен климат за развитие на курортното дело в страната. Пръв Карел Шкорпил оценява мястото като едно от най-красивите по черноморското крайбрежие и прави пророческо изказване, че „един ден то ще бъде един от най-привлекателните кътове за почивка не само за български, но и за чуждестранни летовници”.

С указ N 35 от 13 април 1915 г. Народното събрание предоставя на Варненското археологическо дружество (чрез Варненската община) безсрочно ползване на държавната гора край „Узун кум“. Дружеството се опълномощава да я „култивира, украси и превърне в народен парк, като запази съществуващите в нея старини“.

Минават години, без да бъдат предприети действия за осъществяване на хубавата идея. Едва през 1924 г. Карел Шкорпил успява да убеди комисията на „Морски сговор“ , че „Узун кум“ е най-подходящо място за летен курорт. Откликва представителят на плевенската секция, който организира разчистването на един район. Там разполагат палатки и гостите от Плевен са първите посетители на плажа със „златен пясък“.

През 1934 г. управителният съвет на археологическото дружество решава да се облагородят и разкрасят някои от по-известните исторически местности в околността на града. Създават се няколко комитети. Един от тях има за задача да се погрижи за благоустройството на територията около известния исторически обект Аладжа манастир и на цялата местност „Узун кум”. Комитетът е оглавен от Карел Шкорпил и в него влизат инженери, архитекти, агрономи, лесничеи и др. Възложено е на инженерите Любомир Димов и Тодор Бракалов от варненската община да разработят проект за народен парк въз основа на топографски план от Военния географски институт.

В изработения проект се предвижда преди всичко създаване на пътна мрежа, която да свързва с. Кестрич (днес Виница) с Аладжа манастир и „Узун кум” с местността около манастира Св. Константин. Предвиждат се и пътни връзки с многобройни обекти в района – извори, чешми, красиви места и др.

През 1935 г. се пристъпва към осъществяването на проекта. Археологическото дружество, подпомогнато от варненската община и от държавата, построява бюфет, оформя парковото пространство около него, прокарва водопровод. За целта се използват местни извори. Изгражда се електроцентрала; жилища за управителя, градинаря и за временните работници; стопански сгради и др. Създават се овощни и зеленчукови градини, лозя, цветарници и разсадници. За кратко време се отводняват блатата, а за прочистването на гората от змиите се докарват таралежи от Албания, които са хвърлени над района от самолет.

На север от манастира на една височина, от която се откроява панорамата на цялата местност и чуден изглед към морето, се построява и туристическа хижа.

През 1937 г. Местността „Узун кум“ е преименувана на „Златни пясъци“.