Дамска мода

Ако трябва да се опише дамското облекло в началото на XX век с едно изречение, то ще бъде: Неудобно, сложно, непрактично, но твърде приятно за гледане.

Да започнем от шапките! На мода са големите периферии и шапките с птици. Обичайна гледка е някоя „кацнала” върху шапката птица с човката към косите, а опашката щръкнала нагоре, или пък изцяло покрита с широко разперени криле.

Птиците скоро отстъпват място на цветята и плодовете. Някои глави представляват цели цветни градини, други с череши, ягоди, а понякога тези плодове падат чак до очите. От шапката се спуска воалетката, която прикрива цялото лице, което добива друг по-красив и загадъчен вид. Понеже шапките са доста тежки, за да не падат се прикрепят чрез дълги игли. Постепенно тези помпозни шапки са изместени от малките шапчици с високо дъно или барети с украса от самия плат, пера или кожи.

Роклите! Модата на големите турнюри остава в 19 век. Роклята е с висока яка и с много басти, набори, дантели и ширити. Полата е с волани, ивици, дантели и с малък шлейф. Роклите за всеки ден, за визите и разходки се шият от по-тъмни памучни или вълнени платове, докато балните и сватбените са светли, с богата украса от дантела, мъниста и с дълъг шлейф.

Дългата, свободно влачеща се рокля има и друго преимущество – прикрива краката. Обути във вълнени или памучни чорапи, тези крака биха били в голям дисонанс с фееричната и нежна фигура на дамата. Но щом на пазара излиза коприненият чорап, дамата скъсява роклята си и краката вече са на показ!

Модерни са блузите с буфан ръкав, които са изместени от тесните ръкави, очертаващи хубавата линия на ръката. Закопчаването става откъм гърба посредством 20-30 малки копченца.

Наистина женското облекло от това време е много сложно. Например бельото се състои от: риза от хасе с дантели, гащи с крачоли, бяла фуста с дантелен край, памучен, ленен или вълнен корсет, над него „каш-корсет“, или жилетка и едва тогава се облича роклята. Чорапите се крепят от красиви жартиери от ластик, украсени с фльонги и цветя.

Фуркетите! По това време дамите са с дълги коси, които се сплитат на плитки или се завиват на кок. За тази цел дамите ползват голям брой железни фуркети. Какво мъчение е било за влюбения да чака едно толкова сложно събличане и оправяне на косите!

През зимата жените носят пелерини и дълги жакети от сукно и кадифе, кожени яки и маншони. Кожените палта още не са на мода. Скъпата кожа служи само за вътрешна подплата и най-много да се сложи около врата или като маншет. Но съвсем скоро настъпва времето на „ротонът” – сукнена или кадифена дреха без ръкави, която се намята върху раменете. Във вътрешността й има две малки джобчета, в които дамата слага ръка и притиска двата пеша, за да ги затвори. Дължината на ротона стига до глезените. Цялата дреха е подплатена със скъпа кожа, а около врата – яка от лисица.

Едновременно с ротона се появяват и кожените яки, наметала, пелерини и постепенно кожата завладява дамата, или обратното – дамата завладява кожата. Започва надпреварата коя да покаже по-скъпа кожа; откриват се специални магазини, в които се предлагат сребърни или сини лисици, хермелини, зебелини и какви ли не екзотични животни. Разбира се, предприемчиви майстори–кожари започват да изработвата „реплики”, изкупувайки в грамадни количества заешки кожи, които преработени и пребоядисани се превръщат в хермелин, в лисица и в какви ли не други скъпи кожи. Те са предназначени за някои по-амбициозни дами, които не могат да си позволят истинските.

Зимно време се носи и маншон. Маншонът е много практичен – заменя дамската чанта. В него дамата държи носната си кърпичка, портмонето, визитните картички, а често и току-що полученото напарфюмирано писмо от някой обожател.

Като домашна дреха по-заможните носят „бонжури” от червен или зелен копринен плюш, подплатен с кожи, като отворът на бонжура най-често е от червена лисица. С тази дреха не се излиза из града, тя служи за в къщи или за отскачане до някоя близка съседка.

През пролетта дамата обича да носи лека два или три етажна пелерина, направена изключително от панделки и дантели с високо вдигната яка, вързана с голяма фльонга от широка панделка.

През лятото жените носят около врата си едно леко „боа“, бяло или цветно. Боа–то е изработено от малки перца, гъсто съшити, а на дължина достига до два метра.

Друг задължителен аксесоар през лятото е чадърът – слънцебран или дъждобран. Чадърите, внос от Германия и Франция са от коприна или от дантела, с дръжка от дърво, кост, кехлибар със златна или сребърна инкрустация. При официални случаи дамите носят ветрила от плат, пера или рисувана прозрачна хартия.

От накитите най-модни стават часовниците и медальоните, прикачени на двойни златни или сребърни верижки, и герданите. Ръкавиците са дълги, кожени или дантелени. Обувките са от кожа, високи над глезените, а за официални случаи – от атлаз. Чантите са от плат или кожа, средна големина, с къси дръжки.

Жените от интелектуалния елит имат облекла и за спортуване – най-често дълга тъмна пола – широка или на плохи, бяла памучна блуза, шапка с вързан върху нея копринен или дантелен шал.

Прочети още: Мода за мъже