Град Варна от Ориента към Европа

Представяме ви книгите на Иван Мичев, летописеца на стара Варна.

Град Варна от Ориента към Европа

Мичев, Иван. Град Варна от Ориента към Европа / Иван Мичев. – Варна : Стено, 2014. – 80 с. : с ил., портр., факс. ; 28 см.

“В памет на инженер Павел Каракулаков (1861-1914), автор на Генералния план на Варна от 1897 г. С този план градът решително обръща гръб на Ориента и се насочва към Европа.

Книгата е разделена на две главни части. Първата част е озаглавена “Първи стъпки към европеизирането на Варна” и обхваща 17 години, или периода от 1878 до 1894 г. включително. Втората част е със заглавие “Генералният план и европеизирането на Варна” и обхваща 7-годишен период, или от 1895 до 1901 г. включително.

Така за около 34-35 години Варна променя ориенталския си облик и се превръща в модерен за времето си европейски град.”

Авторът

 
Павел Каракулаков
(1861-1915)

Строителен инженер, автор на първия кадастрален план на Варна. Създател на Паметника на загиналите в Сръбско-българската война (1885 г.) от Осми приморски пехотен полк. През 1898 г. построява старата поща, а през 1906 г. известния Зелен мост над дерето по Евксиноградското шосе.

Архимандрит Инокентий : Книга за един варненец

Мичев, Иван. Архимандрит Инокентий : Книга за един варненец / Иван Мичев. – Варна : Стено, 2011. – 112 с. : с ил., портр., факс. ; 24 см.

Инокентий Софийски (светско име Илия)
(1882-1976)

Духовник, архимандрит, общественик. Завършва Казанската духовна академия. Учител в Българската семинария в Цариград и Солун. Eдин от големите родоначалници и първостроители на музейното дело в града, пионер в изучаване миналото на родния край. От 1927 г. работи във Варненския музей. Особено голям е неговият принос за създаването и обогатяването на обособените по-късно отдели “Възраждане” и “Етнография”. В притвора на църквата “Св. Георги” намира документите на Варненската градска митрополия, които позволяват да се реши в полза на България спорът за наследството на гръцката община във Варна. Открива и запазва архива на руското консулство в града. Автор на внушително книжовно наследство, което обхваща над 500 заглавия – брошури, статии, монографии, слова, поучения, преводи на книги и др. От около 150 заглавия, повечето от които поместени в периодичния печат, по-голямата част са посветени на миналото на Варна и Варненския край. Оставя богат архив, съхраняван в Държавен архив – Варна.

Кореняшка Варна

Мичев, Иван. Кореняшка Варна / Иван Мичев. – Варна : Стено, 2009. – 144 с. , 4 л. : фотогр. ; 24 см.

Кореняшка Варна е книга, която се чете на един дъх. Тя е калейдоскоп от факти, данни, сведения, случки и събития от живота на кореняк-варненците.

***

Емблемата на дружество и вестник "Варненски кореняк"

Културно-просветно икономическо дружество “Варненски кореняк”, основано през 1925 година, си поставя за цел да обедини всички коренни жители на града (българи, гагаузи, гърци, турци, евреи и др.), да ги просвети, да подпомогне и подобри тяхното благосъстояние. Показателен е и девизът на дружеството: “Чрез култура, труд и постоянство за процъфтяване на град Варна”. Именно тук, на местна почва, се създава едно родолюбиво патриотично движение, което е уникално не само със своята организация и структура, но и със своите идеали и задачи. Дълги години това дружество действа като коректив на местната общинска власт, независимо коя партия или коалиция е на власт. Една от най-важните задачи на дружеството е да закриля старините на град Варна, а също така да събира и публикува материали за историята на черноморския град. Официален печатен орган на дружеството става вестник “Варненски кореняк”. (Четете в дигитален вариант)

Старите чешми на Варна

Мичев, Иван. Старите чешми на Варна : Описания от XVII-XX век / Иван Мичев . – Варна : Зограф, [2004]. – 174 с. : с ил. ; 21 см.

Някогашните варненски чешми били строени по стъгди и площади, на ъглови забележителни места, в оградени зидове, в домове на заможни граждани. Чешми е имало до джамиите и до крепостните порти на града. Времето и историческите превратности са заличили много от тези старинни водоизточници, но все пак нещо се е съхранило до наши дни. Останали са техни руини, както и старите причудливи названия, преданията, легендите.

Повечето варненски чешми носели имената на своите благодетели. Някои чешми имали названия на дървета, на площади или на местата, където са се намирали. Други чешми били назовани според свойствата на водата. Имало е чешми, които носели имена на близкостоящи джамии, имена на крепостни порти и др. Описанието на обществените и на частните чешми в настоящия труд обхваща периода от XVII до началото на XX век.

Богданова чешма

Тя е била най-старата, най-почитаната, а по Божие благоволение и най-запазената християнска чешма във Варна. Откриването ѝ за света е дело на братя Херминегилд и Карел Шкорпил. Ето няколко реда от техните публикации:

“Един от най-живописните кътове на стара Варна се намира в първи участък – между гръцката митрополитска църква “Св. Атанас” и италианското консулство Асарето. Тук се намира една полуподземна чешма, известна сред населението по названието Богдан чешма…”

***

Относно произхода на името “Богдан” братя Шкорпил отбелязват, че това е старото име на Молдавия. Молдавия е била управлявана през XIV-XVI век от княз на име Богдан… Във френски и италиански документи от XVI век страната е наричана “Bogdanie”. По нашите земи Молдавия е била известна като Богданско. Турците пък са я наричали Богдан или Кара Богдан. Така в народната памет името е успяло да се наложи и просъществува няколко века. Освен чешмата това название е носела и близката пресечна улица – “Богданова”, както и площадът около чешмата – “Богданска площ”.

Споделете