Честит имен ден!

Шествие на Богоявление за хвърляне на кръстаПразнуването на именния ден е народен обичай, тясно свързан с бита на българина. Не е случайно, че най-големите светии се честват през зимните месеци – тогава, когато хората почиват от труда на полето. Освен че е трудолюбив, българинът много обича да се весели, а тази хубава народна традиция събира близки и приятели да разпуснат и разнообразят ежедневието си. Отбелязването на именния ден показва още внимание и уважение към отделната личност.

С въвеждането на християнството в България хората започват да кръщават децата си с имената на светците по църковния календар. Самото кръщение е свят ритуал, трикратнотото потапяне в купела със светена вода “в името на Отца и Сина и Светия Дух“ има пречистваща и възобновяваща сила. Детето, приело този ден името на светеца, приема и задължението всяка година да поднася в църквата обреден хляб, а свещеникът да му чете молитва за здраве.

Традиционна българска трапеза за Йордановден

Християнският обред е обединен с древната езическа традиция на жертвоприношения за омилостивяване на различни богове. По този повод в дома на именника се приготвя богата трапеза. С течение на времето празникът започва да се свързва не само с почитания светец, а с хората, които носят това име. Така денят на Св. Василий става Васильовден, на Св. Георги – Гергьовден, на Св. Трифон – Трифоновден и т. н.

Ето как са отбелязвали именните си дни старите варненци в края на XIX и началото на XX век.

Официално гости за празника не се канят. В колоната с рекламите (обикновено на първата страница на вестника) няколко дни преди именните дни започват да се появяват съобщения за това, че определени лица няма да приемат гости. Това е знак да се пропусне визитата на този човек. Вероятно е имало и други причини – нашите предци доста са се поохарчвали за почерпка на многобройните си гости. :) Ето защо обявите били още средство да се спести от семейния бюджет. :) Посочват се различни причини – поради болест, лични причини, и т.н. Някои от съобщенията са категорични – “не ще приема за именния си ден”!

Ако няма обява, хората се считали длъжни да отидат и да поздравят именника. Домакините много държали домът им да свети от чистота на този ден, защото било голям срам гостите да те сварят неподготвен и разхвърлян.

Традиционната празничната трапеза била съобразена с църковния канон – ако отидеш на Никулден – ще ти поднесат риба, ако отидеш на Гергьовден – агнешко, а на Петровден – задължително пиле. По-късно традицията се променя. В градовете черпели с ликьор, сладко и бонбони, с чаша вино и мезе.

След празника именникът отново пуска обява във вестника, в която сърдечно благодари на всички приятели, уважили го с присъствието си.

И днес това са едни от най-желаните и чествани празници, особено през месец януари, когато календарът изобилства от именни дни – Васильовден, Йордановден, Ивановден, Антоновден, Атанасовден… Да честитим на всички с традиционните за случая поздрави: “Честит имен ден”, “Да се слави името ти”, ,,3а много години”.