Лечебните свойства на морето и слънцето

Варна е обявена официално за курорт през 1921 г., въпреки, че летовници посещават града още в края на XIX век. С развитието на Варна като курортно и лечебно място се появяват и първите книги, брошури и статии, в които се описват лечебните свойства на морето и слънцето и се дават наставления как да бъдат правилно използвани.

През 1894 г. видният варненски лекар и общественик д-р Ангел Д. Пюскюлиев (завършил медицина в Цариград), написва първата книга за курортна Варна – “Морските бани и град Варна – Приморска станция”. В този труд авторът запознава читателите с физическите и химически свойства на морската вода, с действието й върху човека. В нея се дават подробни съвети на курортистите как да ползват морската вода здравословно. Д-р Пюскюлиев е един от инициаторите за основаването през 1883 г. на първото в България “Варненско медицинско дружество”.

През 1908 г. друг известен варненски лекар д-р Иван Теодоров (завършил медицина във Вюрцбург) отпечатва книгата “Варна като климатическо лечебно място – морелечение”. В нея той дава описание на Варна, на климата и морската вода, както и наставления за правене на морски, слънчеви и въздушни бани. Във втората част на своя труд авторът отделя внимание на болестите, които могат да се лекуват на морския бряг във Варна.

Заслужилият лекар д-р Александър М. Недялков (завършил медицина в Москва) издава книгата “Варна като морски курорт в климатическо, здравно и благоустройдствено отношение” през 1923 г. Той нарича Варна най-реномираният и благоустроен курорт в България. Д-р Недялков е родоначалник на калолечението във Варна.

През 1931 г. Български народен морски сговор издава брошурата “Морето и слънцето : Лечебно значение и използване” от същия автор, в която е направен изводът: “С една дума, морският климат съживява, ободрява, обновява и стимулира всички най-съществени служби в човешкото тяло.”

През същата година в сп. “Педагогическа практика” е отпечатана статията : “Влиянието на морето върху детския организъм” от д-р А. Недялков, управител-лекар на Държавния детски морски санаториум край гр. Варна. Защитена е тезата, че “за растежа на детето и правилното развитие на неговия костен скелет и мускулатура, освен целесъобразната според възрастта храна, са необходими въздух, слънчева светлина и движения.”

През 1925 г. д-р Стефан Т. Попов (завършил медицина като първенец на випуска в Монпелие) написва и подарява на варненската община своя труд “Курортна Варна”. В тази книга, издадена от общината “за да я ползуват нуждаещите се от морелечение”, се описват добрите условия за лечение на редица болести чрез море и слънце. Д-р Ст. Попов пръв предлага в баните да се отделят места за евин и адамов плаж.

През 1926 г. проф. Параскев Ив. Стоянов (следвал медицина в Париж и Женева и завършил във Вюрцбург) отпечатва книгата “Морелечение – лечебни свойства на морето, методи на лечение”, в която има предвид Варна с нейния лечебен климат. В предговора на книгата авторът отбелязва: “Така само ще се въздигне нашия черноморски бряг със своите отлични морски курорти: Варна, Бургас, Анхиало, Месемврия, Созопол! Там е източника на бъдещи блага и богатства за здрави и болни, за процъфтяващи и вехнещи градове и местности. Заедно с мощната организация на “Морски Сговор” ще викнем и ние:

“Българино, познай и цени морето, там е твоето спасение, там е твоето здраве, там е твоето богатство и напредък!”