Гагаузите

Георги Георгиев Димитров (1838-1906) е български учител, книжар и общественик, активен деец за църковна независимост. Автор е на книгите “Княжество България в историческо, географско и етнографско отношение” в 3 части (1895-1896 г., за съжаление издадени само 2 части поради финансови проблеми) и “Страданията на българите и Освобождението на България през 1877/78 година”. Тези книги съддържат изключително ценни материали за живота на българите, сведенията за които са събирани лично от автора по време на тримесечната му обиколка из България. Освен с автентичността, книгите се отличават и с неподправен и завладяващ стил. Подбрахме проучването му за гагаузите, тъй като най-гъстата мрежа гагаузки селища е във Варненския регион.

Гагаузи

За произхождението на гагаузите разни мисли се срещат. Някои казват, че те били от онези караманлии, които живеят в Азия. Други казват, че те били кримски татари, преселени тук още преди падането на българското царство, което се указвало от нравите, обичаите и домашния им живот, а пък някои уверяват, че те били потомци на куманите.

Гагаузите живеят във Варненски окръг:
В гр. Варна – 1849 д.
В с. Шабла – 1170 д.
В с. Каварна – 641 д.
В с. Гяв-Суютчик (дн. Българево, Добричко) – 600 д.
В с. Кестрич (дн. кв. Виница) – 535 д
В гр. Балчик – 145 д.
В с. Каракурт (дн. с. Приморци, Добричко) – 102 д.
В гр. Провадия – 13 д. и в други някои села.

Гагаузите съвършено се отличават от българите и от гърците не само по тип, но и по характер, и по облекло. Те имат дребна, мишчеста снага, широка и остра глава върху къса шия, дебели и силни ръце и крака, очи и коса – черни, и тъмен цвят на кожата. Между момите и младите жени се срещат доста красиви и с привлекателен поглед, но като застареят, те стават ужасно грозни, а широките шарени шалвари ги представляват още по-грозни.

Селянинът, когато отива на пазар, впряга конете в талигата, качва семейството си и след като си напазарува, насядат в кръчмата, ядат, пият и когато си пойдат, той едвам се крепи на краката си.

Гагаузинът от малко нещо се докача и щом се скара, сбиването е почти неизбежно.

Селските гагаузки къщи са по-чисти и по-уредени от българските. Техните постилки, покривки и други къщни ствари (гр. вещи) приличат донегде на граждански.

Освен при сродниците си или друг някой ближен приятел, гагаузинът не оставя жената си да седне на софрата.

Гагаузите говорят само турски език, но много думи се забелязват и български.

Гагаузите се намират и в Одринско, също и сургучи, които тоже говорят турски.

***

Становищата на други изследователи на гагаузите ще споделим в следващи публикации.