Никулденски спомени

Един от най-почитаните светци в православния календар е Свети Николай Мирликийски Чудотворец. Предлагаме ви разказа на един моряк за преживяна от него свирепа морска буря и свидетелствата на неговите другари за още чудодейни избавления с помощта на светеца.

Честит празник на всички именици, моряци, пътешественици, търговци и банкери!

Беше срещу Никулден, когато с нашият параход току-що бяхме преживели ужасите на силна снежна буря в морето и едва се бяхме добрали зад един див бряг, където се спряхме да чакаме утихването, или по-право спирането на виялицата. Параходът се тресеше от силното вълнение и котвената верига тъй силно се опъваше, та всеки момент очаквахме да се скъса.

При това положение, възбудени от спасението ни по чудо, бяхме се настанили в задимения тесен “салет” и разговорите се въртяха все по такива чудновати премеждия. Възбудената фантазия работеше силно и чудновати картини се заредиха.

Старият параходен механик разказа, как през един Никулденски ден, намирайки се сутринта при силна буря и снежна виялица пред Босфора, не можели да забележат брега. Параходът, заливан и блъскан от грамадните вълни, носен и от течението, е бил играчка на стихията. Капитанът – стар далматинец – стоейки на капитанския мост в напрежение да забележи каква да е точка от брега, за да се ориентира, бил заобиколен от помощниците си. В разговор с тях той добавил с повишен тон:

“Никой не може ни помогна, освен Св. Никола!”

В този момент дотърчава на мостика боцмана, който се казвал Никола и бил наблизо, чул последната дума на капитана и мислейки, че го вика, качва се горе и застава пред капитана с думите:

“Заповядайте, г-н капитан!”

Докато капитана го гледал учудено – той протегнал ръка и казал:

“Г-н капитан, брега! Фарът – Румели пред нас!”

Капитанът бързо направлява парахода в показаната посока и след 1/4 час били в Кавак, посрещнати от пилота, откъдето продължили пътя си за Цариград.

– Мен ми разправяше един стар капитан турчин – обади се старшия помощник – една много интересна история. Бяхме завързани в Сиркиджи с “Кирил”, след като бяхме преживели една ужасна буря и едва се бяхме добрали до Босфора. Турците ни гледаха с удивление, как сме могли в такова време да пристигнем и бяха ни нарекли “Шайтан вапор”. Старият капитан беше дошъл за новини, да научи за потънали или изчезнали платноходи и от дума на дума разправи следното:

“Веднъж когато бях около Созопол с гемията си, бях изненадан от такава силна буря, че се смятах за загубен. Изведнъж забелязах, че кормчията ми го няма и на негово място стои един стар човек в попско расо, цял измокрен от вода, който продължаваше да управлява гемията към “Ченгене скеле”. Щом пристигнахме на запазено място той се изгуби. Истина ви казвам, кълна се в Аллаха, че това беше той – и показа с ръка на иконата, на Св. Николай, пред която гореше кандилото – същия както е тук… И аз го имам в гемията си – допълни турчина с почит.”

Прескачайки от случка на случка дочакахме зората и продължихме пътуванието си, оставайки под впечатлението на мистерията, която се крие в Св. Николските легенди.*

* Никулденски спомени. // Морски ратник (Варна, печ. Взаимност), I,  No 21, 19/12/1926, с. 2.