Теодора Ноева и нейният “Женский свят”

Ако някой би се заел да посочи най-належащите проблеми, пред които се е изправила едва-що освободилата се България, въпросът за правата на жените надали би попаднал в този хипотетичен списък. И все пак, само петнайсет години след Освобождението, братът и сестрите Манови се осмеляват да зашлевят плесница на патриархалното българско общество, което си има импровизирана лична трибуна от страниците на тогавашния ни печат.

Но първо няколко думи за рода Манови.

Във Варна, скоро след Освобождението, българското население е твърде малко. Преобладават турците и гърците, има и арменски родове, в близките села живеят гагаузи. Едно от малкото български семейства – при това със силистренски корени – е на Йосиф и Екатерина Манови. Основното занятие на рода е лозарството и вероятно са били достатъчно имотни, защото успяват да дадат отлично за времето си образование на сина си Атанас и на трите си дъщери – Теодора, Елена и Виктория.

Атанас Манов следва търговия в Гърция, преподава химия и физика в Шуменската мъжка гимназия, работи като учител и в турското, арменското и еврейското училища в града. Елена Манова завършва в Париж институт за шеф и модерна кройка – всъщност тя е първата професионално дипломирана модна дизайнерка в България. Виктория Манова следва филология с държавна стипендия и придружава брат си при второто му посещение в Париж през 1898 г., където двамата се записват и слушат лекции в Сорбоната.

По време на първото си посещение в Париж през 1892 г. Атанас Манов се запознава с мадам Жулиет Адам, директорка на известното периодично списание “Новел Ревю”. По този повод той пише:

“Посещението, което направих през 1892 г. в някои чужди страни, отношението, което съществуваше там спрямо жената, ролята, която й се предопределяше да играе в живота там, всичко това ми внуши идеята да основа и в моята страна едно чисто женско списание, редактирано от жени, което да ратува за свободата и правата на жените въобще…”

Ето как се стига до създаването на първото женско списание в България, „Женский свят“. Атанас Манов го създава през 1893 г., за директорка назначава по-голямата си сестра Теодора, а по-малката, Елена, редактира притурката “Домакиня”.

Въпреки че още от първия си брой списанието е рекламирано като “редактирано от жени, за госпожи и госпожици”, първоначално материалите се списват основно от брата и двете сестри. Самият Манов пише немалко статии без подпис или използва преводни материали от европейски женски списания. Госпожа Адам също оказва подкрепа и сътрудничи на списанието със свои статии. И все пак, когато към третата година от съществуването си „Женский свят“ добива желаната популярност, в издаването и в списването на материалите най-сетне се включват и български жени.[1]

Лицето на „Женский свят“ обаче е най-голямата сестра, Теодора, която към момента на създаването на списанието вече е омъжена за изявения варненски предприемач Георги Ноев и е известна в обществото като госпожа Теодора Георги Ноева.

Атанас Манов неслучайно поверява ръководството на списанието на по-голямата си сестра. По това време Теодора Ноева е изявена общественичка и е подпредседателка на женското благотворително дружество „Майка“.

Популяризирането на първото в страната ни женско периодично издание не е оставено на случайността. На 28 септември 1893 г. Теодора Ноева и Елена Манова са приети на частна аудиенция в двореца Евксиноград от княгиня Мария Луиза. Като подарък й предоставят излезлите до този момент броеве от списанието и ръкоделие, лично изработено от Елена Манова. Княгинята откликва радушно, с което дава тон в обществото и спомага за добрия прием на „Женский свят“.[2]

А „Женский свят“ неуморно работи по проблемите на българската жена. Помества примери за успехите на жените по света (четем за „знаменита адвокатка в Америка“, за „русскини врачки награждавани от императрицата“, дори се публикуват данни „кои царици пушат тютюн“).[3] Читателките на списанието научават „где гласоподават жените“ (впрочем, през 1896 г. Теодора Ноева подава заявление в общинската управа за вписване в избирателните списъци, което, разбира се, е отхвърлено, а действието й е потушено от тогавашната преса и не получава необходимата гласност [4]), запознават се с биографиите на „жени-списателки“ като „Жоржа Занда“ – Жорж Санд още не е издавана в свободна България, – с дейността на „Флоренция Нихтингал“, разбират за кончината на авторката на „Бай-Томината колибка“ Хариет Бичър Стоу, четат за жени-свещеници, жени полиглотки, жени, извоювали правата си в един толкова мъжки свят. На особена почит е “кралицата професорка” – румънската кралица Елисавета, известна поетеса и писателка под псевдонима Кармен Силва, страстна покровителка на изкуството, културата и образованието.[5]

Учителка получава стипендия и заминава да учи в Европа.
“Нам не ни е приятно да даваме такива новини, но и да мълчим добре ли е?”
Вестник “Черно море” от 1891 г.

В списанието се говори за еманципация и феминизъм, за възпитанието на девойките, за всевъзможните проблеми, пред които е изправена българската жена. Това води до опит за медиен дуел, на който излизащият под редакцията на Петър Бобчевски вестник „Черно море“ се опитва да предизвика „Женский свят“.

На 12 февруари 1894 г. в „Черно море“ излиза възмутеното писмо на подписан като „Варненец“ читател под заглавие „Българки, доста се лъгахте с спис. „Женский свят“.

Критиката е съкрушителна. Теодора Ноева нямало как да е авторка на статии, защото била гагаузка, неграмотна при това, завършила гръцко училище и започнала да учи български едва след сватбата си. Освен това самото списание било окрадено от гръцкия си аналог „Ефимерис тон Кирион“.

Целта му била единствено пара̀та! И сестрата Елена Манова, редакторка на „Домакиня“, и тя не била по-добра – също толкова неграмотна и неука. Авторът на дописката злорадо си представя как ли двете сестри са зубрили речта си за срещата си с княгинята, поради неспособността си да говорят на български… Въобще, не се лъжете, българки![6]

От „Женский свят“ не губят присъствие на духа. В отговор на злостната критика излиза публикацията „Две думи“:

„Местний ни вестник „Черно море“ на последък вече отстъпил колоните си на расположението на всякакви дописници. От това нещо се въсползувал и един известен нам „Варненец“, за да излее всичката си жлъчка против директорката на списанието ни г-жа Т. Г. Ноева лично и под булото уж на критика отправя по един уличен начин най-неблагоприличните и най-безобразните псувни и не само против нея, но и против г-ца Е. Манова, уредителката на „Притурката“.

Нататък се опровергава накратко написаното в „тоя пасквил“ и отговорът завършва с лаконичното:

„Толкова! Ний вярваме, че читателите ни ще на опростят, дето им отнехме времето за един толкова недостоен въпрос, като ги уверим, че трябваше веднъж за винаги да отговорим тоя невъспитан Варненец и че втори път няма да го удостоим нито с дума, ако той би продължавал вечно да пише“.[7]

Списанието удържа на думата си. „Черно море“ публикува отговора на сестрите, придружен от още по-хапливи коментари, но среща стена от мълчание. Вместо да се оставят да бъдат въвлечени в разпрата, участниците в издателския екип на „Женский свят“ и притурката му продължават със своята просветителска дейност. В списанието се говори за завършили висше образование жени, продължават да се изтъкват жени, постигнали успехи във всички области на живота, а в „Домакиня“ се публикуват модели за ръкоделия, рецепти и съвети за домакинството.

„Женский свят“ просъществува шест години, след което издаването му е прекратено по финансови причини, но е след първопроходците на българската следосвобожденска журналистика и проправя път за други „женски“ списания в цялата страна.

В личен план обаче Теодора Ноева претърпява тежка загуба. Единственият син на семейство Ноеви – Иван Ноев, загива като поручик близо до Чаталжда през Балканската война и посмъртно е награден с Орден за храброст първа степен. След смъртта на сина си Теодора Ноева се отдава изключително на благотворителност. През 1930 г. основава дарителски фонд „Иван Г. Ноев“ към Варненската мъжка гимназия „Фердинанд I”, а през 1937 г. е лично наградена от цар Борис III за активната си благотворителна дейност.[8]

Наградена е г-жа Теодора Георги Ноева, както се научаваме, от Н. В. Царя с ордена “Гражданска признателност”, II степен, за нейната дългогодишна обществена дейност, вземайки участие почти в всички начинания на благотворителност в града ни; тя издаде първия женски вестник в България “Женски свят”, а с сестра си г-ца Ел. Манова редактираха притурка “Домакиня”. Поздравляваме г-жа Ноева с това високо заслужено отличие.[9]


[1] Мичев, Иван. Жизненият път на Атанас Манов – главен инициатор на основаването на КПИ дружество “Варненски кореняк” // Мичев, Иван. Кореняшка Варна. Варна, 2009, с. 113-114

[2] Директорката на Женский Свят и Г-ца Ел. Манова при Н. Ц. Височество Княгинята. // Женский свят (Варна, печ. Л. Нитче), I, No 19, 01/10/1893, с. 145-147.

[3] Разни. // Женский свят (Варна, печ. Л. Нитче), II, No 16, 20/08/1894, с. 126.

[4] Разни. // Женский свят (Варна, печ. Л. Нитче), IV, No 6, 20/03/1896, с. 47.

[5] Биография на Ромънската кралица. // Женский свят (Варна, печ. Л. Нитче), II,  No 11, 01/06/1894, с. 86;  No 12, 20/06/1894, с. 93-94;  No 13, 01/07/1894, с. 102-104.

[6] Българки, доста се лъгахте с спис. “Женский свят” : (Писмо). // Черно море (Варна), ІІ, No 93, 12/02/1894, с. 3.

[7] Две думи. // Женский свят (Варна, печ. Л. Нитче), II, No 4, 20/02/1894, с. 29.

[8] Мичев, Иван. Три сестри, изявени представителки на кореняк-варненския род Манови // Мичев, Иван. Кореняшка Варна. Варна, 2009, с. 118

[9] Хроника. // Варненски кореняк (Варна, печ. Просвещение), VII,  No 13, 15/01/1937, с. 4.

Споделете